Фирдоуси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 49:
=== Последни години и смърт ===
Историческите сведения за края на живота на Фирдоуси са достигнали до нас главно благодарение на поета [[Незами]] Самаркандски, който посещава Тус около [[1120]] година. Той успял да открие гроба на Фирдоуси, но не открива точна информация за датата и годината раждането или смъртта му, тъй като не е бил записан в списъка на придворните поети. Незами ни е предал това, което местни хора са му разказали за великият хаким.
== Гробница на Фирдоуси ==
Гробницата на Фирдоуси ( персийски : آرامگاه فردوسی ) е гробищен комплекс, състоящ се от бял мрамор, и декоративна постройка, издигната в чест на този персийски поет и се намира в Тус, Иран, в провинция Razavi Хорасан. Тя е построена в началото на 1930 г.<ref>''A. Shahpur, Shahbazi (Dec 15, 1999). "Ferdowsi, Abul-qasem. Mausoleum". Encyclopedia Iranica. Columbia University. Retrieved 27 March 2014''</ref>, в рамките на управлението на шаха Реза, и използва главно елементи на Ахеменидската архитектура. Изграждането на мавзолея, както и неговия естетически дизайн е отражение на културния и гео - политически статус на Иран в момента .
След 1934 иранското правителство, под контрола на шах Реза , първият крал на династията Пахлави признава културната и литературна стойност на Фирдоуси и издига постоянна гробница в негова чест <ref name=":0">''Rami Yelda (2012). A Persian Odyssey: Iran Revisited. AuthorHouse.''</ref>. Проведе се празник в чест на поета като бяха поканени учени от съветската Таджикистан , Индия , Армения , и Европа ( Германия , Франция , Англия и т.н.), което доведе до набиране на средства предимно от дарения получени от Персийски учени, което е довело до изграждането на статуя на поета в гробницата. Фамилията Пахлави използва Фирдоуси за постигане на напредък на културния престиж на Иран. Избухването на ислямската революция едва не води до унищожаване на гробница Фирдоуси от революционерите <ref name=":0" /><ref>''Nicholas Jubber (2010). Drinking Arak Off a [cleric]'s Beard: A Journey Through the Inside-Out Worlds of Iran and Afghanistan. Da Capo Press. pp. 61–2.''</ref>. Гробницата е била първоначално проектирана от иранския архитект, Хадж Хюсейн Лурзадех, който освен гробница на Фирдоуси също е създал около 842 джамии, както и частния дворец на Рамсар , част от декорацията на двореца Мармар , джамията на имамът Хюсейн в Техеран т. нар. Мотахари Джамия , и различни части на храма на Хазрат -и - Сииед -о- Шоухала в Кербала , Ирак <ref>''Habibollah Ayatollahi (2003). The Book of Iran: The History of Iranian Art. Alhoda UK. pp. 291–5.''
</ref>.
== Творби ==
Line 63 ⟶ 69:
* ''Рустам и Сухраб''. София, 1986, изд. „[[Народна младеж]]“.
* ''Шах-наме (Книга за царете I)''. София, 2012, изд. „ЕМАС“. Превод: Иво Панов и Алиреза Пурмохаммад. ISBN 3516584465654
=== Шах-наме ===
'''В героичната част на «Шах-наме» се наблюдава контаминация на иранските епични сказания със систанския (сакско-скитски) юнашки цикъл като систанския елемент в «Шах-наме» става преобладаващ. Всяко царстване е построено по определена схема: начало, тронна реч, повествование, предсмъртно завещание, край. «Шах-наме» в значителна степен запазва чертите на героичния епос с разработените «клишета» за описание на двубоите, скарвания на героите и др. Наред с това е силна и традицията на писмената литература, която се проявява във философските спорове, назиданията. Историческата част на епопеята изпитва по форма силното влияние на жанра версифицираната придворна хроника. Стилът на Фирдоуси се отличава с изключителен лаконизъм и пределна експресивност, епическите щампи съседстват с индивидуално-авторските речеви характеристики. За творческия маниер на поета е свойствена хиперболизацията на душевните преживявания и подвизите на героите. В поетичната реч на Фирдоуси има много епитети и сравнения и относително малко метафори. На поета са чужди абстрактните образи и представи, както и реминисценциите от арабската литература, арабизмите в лексиката; в същото време в поемата се вижда пристрастието на Фирдоуси към иранските архаизми. В «Шах-наме» е показана идеята за борбата между Доброто и Злото, която често е представена като опозиция: справедливост - несправедливост, представена в художествените картини на непрекъснатата борба Иран ( Доброто) и Туран (Злото) и в образите на идеални управници: в «Шах наме» е пресъздадена цяла галерия от справедливи владетели. Друга основна идея на творбата на Фирдоуси е любовта към родната страна, Иран. В «Шах-наме» силните фигури и шахове считат за свой свещен дълг защитата на Отечеството от чужди завоеватели. Цялата епопея е пронизана от съчувствие към хората на труда, преди всичко - към селяните. Фирдоуси призовава управниците да се грижат за тях, да не ги облагат с данъци при стихийни бедствия, да ги защитават от произвола на чиновниците. Симпатиите си към обикновения народ Фирдоуси изразява не само с цялата образност на поемата, но и в лирическите отстъпления, особено в изобразяването на народните въстания - легендарното, под ръководството на ковача Кав, и историческото (5 в.) - на Маздак. В това се и състои народната основа на епопеята на Фирдоуси, въпреки явно изразения й легитимистки мироглед на автора. «Шах-наме» е превеждана неведнъж на много европейски езици. Значението на «Шах-наме» за цялата следваща персийска и таджикска литература, както и за литературите на другите народи на Изтока е огромно. През 1934 г. на гроба на поета в Тус е построен мавзолей.'''
== Влияние ==
Line 76 ⟶ 86:
* {{икона|fa}} [http://qom-photos.ir/post-106.aspx Снимки от музея на Фирдоуси]
* {{икона|fa}} [http://pachian.ir/post-97.aspx Ferdowsi Tomb photos]
*
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Фирдоуси}}
| |||