Фирдоуси: Разлика между версии

'''Фирдоуси'''/'''Фирдауси''' или '''Хаким Абу'л-Касим Фердоуси Туски''' (още ''Абулкасем'', '''حکیم ابوالقاسم فردوسی توسی''', англ. - – ''Hakīm Abu'l-Qāsim Ferdowsī Tūsī'') (ок. [[940]] — – [[1020]]) е един от най-именитите и велики поети на [[Персия]], известен с прозвището „Омир персийски“. Автор е на [[иран]]ската национална [[поема]] „[[Шах-наме]]“.

Фирдоуси е роден в Табаран, предградие на град Тус в [[иран]]ската провинция [[Хорасан]] (дн. ''[[Разави Хорасан]]'') някъде между [[932]] и [[941]] година (най-вероятно — – [[935]]). Собственото му име е Ахмед-Мансур. Абу ал-Касим (Абулкасем) е името на султан [[Махмуд Газневи]]. То е почетно и според тогавашните ислямски канони е задължително за поета. Фирдоуси е псевдонима на писателя и значи „Райския“. Освен това го кичели със званията ''хаким'' (учен, мъдрец) и ''устад'' (майстор). Роден е в семейството на [[дихкан]]а Хасан. Слабо се интересувал от имота на баща си. Бързо се увлякъл от науките и поезията. Говорел арабски и литературния език на домюсюлмански Иран — – пехлевийски (средноперсийски) — – и вероятно е бил подробно запознат с поетическата история на Иран и неговите царе. Няма сведения за юношеските му години. Оженил се на 28-годишна възраст.

Фирдоуси отраснал в особена обстановка — – времето, когато местни феодали си извоювали независимост от Арабския халифат и водели безспирни разпри помежду си, докато тюркските племена организирали нашествие след нашествие. По това време се възродил интересът към иранските национални предания и традиции. Този интерес във времето на залеза на Саманидската държава бил проява на стремежа към обединение и поставянето на трона на наследствен владетел. Този стремеж увлякъл и младия поет. Център на литературния живот от това време била Бухара, където [[Саманиди]]те сметнали за редно да бъде създадена [[версификация|проверена]] версия на прозаичния сборник на Абу-Мансур ал Мимари „Ходай-наме“, съдържащ староперсийски легенди и династически пехлевийски хроники. С нелеката задача се заел младият и талантлив поет [[Дакики]], който след смъртта си през [[997]] г. оставил наследство от 1000 [[бейт]]а (двустишия). Слухът за това вероятно достигнал до Фирдоуси и той решил да довърши бележитото дело. Така се родила най-великата [[епопея]] на иранското възраждане — – „[[Шах-наме]]“ („Книга на царете“), която се състои от ок. 60000 бейти, надвишавайки седем пъти дължината на „[[Илиада]]“ на [[Омир]]. Тя е разделена на 50 части (броят на описаните царувания) — – от легендите за незапомнени времена, до царуването на последния ирански шах от династията на [[Сасаниди]]те, [[Яздегерд III]] Грешник. Реално обаче управлението на шаховете служи като исторически фон за разгръщането на ред красиви и ярко поетични легенди за герои, витязи и принцеси, митологични предания, стихотворни летописи и любовни поеми. В обобщение „Шах-наме“ пресъздала идеала на поета за единна иранска държава.

Фирдоуси работи върху своя епичен труд 30 или 35 години, който завършва през [[1010]] година на около 70-годишна възраст, вече загубил сина си (по който повод той пише знаменита [[елегия]], включена в „Шах-наме“). Творбата е посветена на султан [[Махмуд Газневи]], който обаче проявява слаб интерес към творчеството на поета. Според една недостоверна легенда пък Махмуд бил този, който поръчал „Шах-наме“ на Фирдоуси. За това той му обещал по [[жълтица]] за всеки бейт от творбата. Когато поета представя пред султана „Шах-наме“ той бил осмян от придворните поети Унсури, Асджади и Фарухи. Гледайки бедния старец, те определили жеста му като „селяндурщина“ — – такъв посредствен поет да прави посвещение в името на самият султан. Фирдоуси получава за награда 60 000 сребърни [[дирхем]]и. Обиден, поетът отишъл на баня. Там разделил парите между уредника на банята и продавача на бира. Този жест обидил жестоко Махмуд и той заповядал Фирдоуси да бъде стъпкан със слон. Поета избягал от града и в продължение на шест месеца се укривал в [[Херат]] (днешен [[Афганистан]]). Сетне минал през провинция [[Табаристан]], където бил приютен от местния владетел Испахбат Шахриар, чийто род твърдял, че произхожда от сасанидите. Там Фирдоуси написал „Сатира за султан Махмуд“ от 100 стиха, включил я като увод в „Шах-наме“, а сетне я прочел на Испахбат и предложил да му я посвети. Ала владетелят отклонил предложението и настоял и тя да бъде посветена на самия Махмуд, като я купил за 100 дирхема на стих. Точният и съвсем коректен текст на тази сатира е достигнал абсолютно автентичен и непокътнат до наши дни. По-късно поетът се установява в [[Багдад]] (дн. [[Ирак]]), където пише епическата творба „Юсуф и Зулейка“, състояща се от 9000 [[куплет]]а. Творбата разказва арабската версия на библейската история за [[Йосиф]] и жената на [[Потифар]].

Встрани от легендите, конфликтът между Махмуд и Фирдоуси се коренял в историята на страната. Освободилите се от арабско владичество местни владетели в Саманидската държава се оказали неспособни да окажат адекватен отпор на тюрките и през [[999]] г. столицата Бухара паднала под тяхна власт. Тронът бил зает именно от султан Махмуд — – наемен тюркски воин, бивш слуга на саманидите. Като ислямски монарх той не можел да приеме явната антитуранска и антиарабска пропаганда в „Шах-наме“.

Гробницата на Фирдоуси ( персийски : آرامگاه فردوسی ) е гробищен комплекс, състоящ се от бял мрамор и декоративна постройка, издигната в чест на този персийски поет, намираща се в [[Тус]], Иран, в провинция Разави Хорасан. Тя е построена в началото на 1930 г.<ref>''A. Shahpur, Shahbazi (Dec 15, 1999). "Ferdowsi„Ferdowsi, Abul-qasem. Mausoleum"Mausoleum“. Encyclopedia Iranica. Columbia University. Retrieved 27 March 2014''</ref>, в периода на управлението на шах Реза, и използва главно елементи на Ахеменидската архитектура. Изграждането на мавзолея, както и неговия естетически дизайн, е отражение на културния и геополитически статус на Иран в момента .

След 1934 иранското правителство, под контрола на шах Реза - – първият крал на династията Пахлави, признава културната и литературната стойност на Фирдоуси и издига гробница в негова чест <ref name=":0">''Rami Yelda (2012). A Persian Odyssey: Iran Revisited. AuthorHouse.''</ref>. Тогава се е провел празник в чест на поета, като били поканени учени от Таджикистан , Индия , Армения и Европа ( Германия, Франция, Англия и т.н.), което довело до набиране на средства предимно от дарения, получени от Персийски учени, и се изграждоа статуя на поета в гробницата. Фамилията Пахлави използва Фирдоуси за постигане на напредък на културния престиж на Иран. Избухването на ислямската революция едва не води до унищожаване на гробница Фирдоуси от революционерите <ref name=":0" /><ref>''Nicholas Jubber (2010). Drinking Arak Off a [cleric]'s Beard: A Journey Through the Inside-Out Worlds of Iran and Afghanistan. Da Capo Press. pp. 61–2.''</ref>. Гробницата е била първоначално проектирана от иранския архитект, Хадж Хюсейн Лурзадех, който освен гробница на Фирдоуси също е създал около 842 джамии, както и частния дворец на Рамса част от декорацията на двореца Марма , джамията на имаат Хюсейн в Техеран т. нар. Мотахари Джамия , и различни части на храма на Хазрат -и - Сииед и–Сииед-о- Шоухала в Кербала , Ирак <ref>''Habibollah Ayatollahi (2003). The Book of Iran: The History of Iranian Art. Alhoda UK. pp. 291–5.''

File:Ferdowsi phoenixferdowsi.jpg|[[Симург]] — – митична птица от ''Шах-наме''. Релеф от мавзолея на Фирдоуси