Алфонс дьо Ламартин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 72:
Българите и тяхната участ присъстват в трудовете на Ламартин „ Пътуване в Ориента“ ( 1835 г.), „ Възгледи, речи и статий върху Източния въпрос“ (1840 г.) и „ История на Турция“ ( 1854/1855 г.).
Ламартин определя отношението си към българите още по време на първото си преминаване през българските земи ( 1832/1833 г.). Той се спира в Пловдив, Пазарджик и с. Ветрен, където лежи болен известно време. Своите впечатления той споделя откровено с читателите си: „ Аз успях да изуча тук ( в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към свойте свещеници и с вдъхновение към своята вяра ... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“ <ref>Voyages en Orient, souvenirs,
Още по - конкретен и ясен е Ламартин в реч на трибуната във френския парламент ( 1834 г.): „ Това е една многобройна нация, честна, работлива, която повече не възприема турците и се надява да ги отхвърли веднага.“<ref>Vues, discours et articles sur la question d´Orient. P., 1840.</ref>
== Библиография ==
| |||