Разлика между версии на „Теория на обектните отношения“

м
без blockquote
м (-50те +50-те)
м (без blockquote)
| id =
| isbn =9780876684221 }}</ref>.
<blockquote>
От момента, когато детето започне да взаимодейства с външния свят, то е заето в тестването на своите фантазии в реална обстановка. Искам да подскажа, че произхода на мисленето лежи в този процес на тестване на фантазията срещу реалността; това е, такова мислене, което не само е контрастирано с фантазията, но е основано и произлиза от нея.<ref name="Segal 1981" />
 
</blockquote>
Ролята на несъзнаваната фантазия е същността в развитието на капацитета на мисленето. В термините на [[Уилфред Бион]] образа на фантазията е предварителна представа, която не е мислене докато преживяването не се комбинира с реализацията в света на опита. Предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да заемат форма като концепция, която може да бъде мислене.<ref>Bion, W. (1962) "A theory of thinking". In ''Second thoughts: Selected papers on psycho-analysis'' (pp. 111&ndash;119). London: Karnac. 1967</ref><ref>Bion, W. (1977). Two papers: The grid and caesura. Karnac: London.</ref><ref>Ogden, T. (1990). ''The matrix of the mind: Object relations and the psychoanalytic dialogue''. Lanham, MD: Aronson.</ref> Класически промер за това се крие във вглеждането на детето в зърното в първите часове на живота. Обезпечаването на зърното доставя реализацията в света на опита и чрез това време, чрез повторяемо преживяване, предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да създадат концепция. Капацитета на душевността строи върху предишни преживявания като обкръжаваща среда и детето взаимодействат.
<blockquote/>
 
== Източници ==