Атмосфера на Земята: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 37.143.216.184 (б.), към версия на Nk |
||
Ред 69:
|-
| [[Озон]] (O<sub>3</sub>)
| 0
|-
| [[Азотен диоксид]] (NO<sub>2</sub>)
Ред 93:
Атмосферата на Земята няма ясно изразена горна граница. Най-външните ѝ слоеве се простират до няколко хиляди километра височина, но 90 % от нейната [[маса]] е съсредоточена в приземния 16-километров слой. Въпреки липсата на точна геометрична граница между атмосферата и [[Космическо пространство|космическото пространство]], може да се дефинира понятието ''физическа граница''. Физическата граница на атмосферата е височината, до която [[въздух]]ът е все още достатъчно плътен, за да се регистрират ред физични явления, съотносими към земните, а не към космическите.
По своите физически свойства атмосферата е нееднородна
=== Температурно деление ===
Ред 102:
! | Сфера (слой) || Н<sub>ср</sub> (km){{Br}}(г. и д. гран.)|| Преходен слой (пауза)
|-
|Тропосфера|| 10
|-
|Стратосфера|| 11
|-
|Мезосфера||40
|-
|Термосфера/Йоносфера|| 80
|-
|Екзосфера|| над 800 || няма
Ред 115:
==== Тропосфера ====
{{основна|Тропосфера}}
Тропосферата е най-ниският слой от атмосферата. Има средна дебелина около 15 km. Дебелината нараства от [[полюс]]а към [[екватор]]а, като средните ѝ стойности са: над полюса
- ''Ниска тропосфера''. Простира се на височина от 0 до 1
- ''Средна тропосфера''. Простира се на височина от 1
- ''Висока тропосфера''. Простира се на височина от 6
==== Тропопауза ====
Простира се на височина от няколкостотин метра до 1
==== Стратосфера ====
{{основна|Стратосфера}}
Разположена е над тропосферата. Характерно за нея е, че през цялата година над [[тропик|тропичните ширини]] (от екватора до около 30°) и през [[лято]]то в умерените (до 40
==== Стратопауза ====
Ред 136:
==== Мезосфера ====
{{основна|Мезосфера}}
Разположена над стратосферата. Характерно за нея е бързото понижаване на температурата
==== [[Мезопауза]] ====
Разположена на височина
==== Термосфера ====
{{основна|Термосфера}}
Наблюдават се изключително големи денонощни колебания на температурата. Установено е, че дневната температура може да достигне 1800 [[келвин|К]] (около 1500 °С), докато нощната е от порядъка на 300
==== [[Термопауза]] ====
Ред 167:
=== Деление според взаимодействието на атмосферата със земната повърхност ===
За основа се взема взаимодействието между атмосферата и земната повърхност. Разграничват се два слоя:
*'''Планетарен слой'''
*'''Свободна атмосфера'''
Атмосферата на височина над 80
== Състав и строеж на атмосферата ==
Въздухът, който образува земната атмосфера, представлява смес от различни газове. Поради това, че тези газове не влизат в [[химия|химични реакции]] помежду си, сместа се нарича механична. Съставът на [[въздух]]а близо до земната повърхност е установен с голяма точност. Освен основните газове
До височина от около
Чисто схематично може да се приеме, че до около 200 km въздухът, обгръщаш Земята, представлява тънка и еднородна по своите физически характеристики обвивка. С издигането над повърхността намалява плътността, като неравномерното разпределение на плътността води до неравномерно разпределяне на [[маса]]та на атмосферата. Около половината от масата се намира в слоя с височина до 5 km над Земята, а на височина до 30 km се съдържа около 99 %. Над 35 km атмосферната маса е не повече от 1 %. Въпреки това, и там протичат редица процеси и явления, които са резултат от прякото въздействие на слънчевото излъчване. Този 1 % всъщност представлява междинна брънка, реагираща на слънчевите излъчвания, и ги предава на по-долните слоеве от атмосферата.
Ред 181:
От газовите примеси с по-малка концентрация, участващи в състава на атмосферата, най-голямо значение имат [[вода|водните пари]], [[въглероден диоксид|въглеродният диоксид]], [[озон]]ът, [[серен диоксид|серният диоксид]] и атмосферните [[аерозол]]и.
* '''Водни пари''': Около 13 000 [[кубичен километър|km<sup>3</sup>]] [[вода]] в трите си агрегатни състояния се разпростират в атмосферата. Най-често срещано е газообразното и състояние
* '''Въглероден диоксид (CO<sub>2</sub>)''': Има концентрация по-малка от водните пари
* '''Озон (О<sub>3</sub>)''': Образува се в горната част на стратосферата от UV радиацията, чрез рекомбинация на атомите кислород, и в тропосферата при гръмотевична дейност. Има най-голяма концентрация в слоя между 20 и 50 km, наречен озоносфера. Максималната му концентрация е на височина около 25 km. Озонната обвивка играе ролята на радиационен щит, защото поглъща биологично активната UV радиация от [[Слънце]]то (0,2
* '''Серен диоксид (SO<sub>2</sub>)''': От другите променливи газове голямо внимание заслужава серният диоксид. Той реагира с водните пари и образува частици, участващи в [[кондензация|кондензационните процеси]] при образуване на облаци и валежи (т. нар. [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]]).
* '''Атмосферни аерозоли''': Така се наричат съществуващите в атмосферата течни и твърди частици от различни вещества. Обикновено те са с много малки размери, намират се в хаотично разпръснато състояние и заедно с газообразните вещества са неотделима съставна част на атмосферата. Като [[хигиена|хигиенен фактор]], наличието им в приземния въздух е вредно
== Процеси в атмосферата ==
Ред 195:
=== Нагряване и изстиване ===
Основен източник на топлина за Земята е Слънцето, което излъчва огромно количество енергия. Вътрешната топлина на Земята е също голяма, но земната кора е прекрасен изолатор и почти не я пропуска. Под влияние на слънчевите лъчи земната повърхност се нагрява. Най-силно се нагряват районите около Екватора, между тропиците, където слънчевите лъчи падат почти отвесно. В посока към полюсите слънчевите лъчи падат все по-полегато и в тези части от света е студено. Количеството радиация, което постъпва на земната повърхност, е най-голямо в малките ширини (горещ топлинен пояс) и по-малко – в големите ширини (студен топлинен пояс). Едновременно с нагряването на Земята протича и отдаване на топлина в пространството. Колкото е по-нагрята земната повърхност, толкова повече топлина отделя. Затова топлоотдаването е по-голямо през деня, отколкото през нощта, и повече през лятото отколкото през зимата. Отделяната топлина затопля приземния въздух и затова той е най-топъл близо до земята. Във височина температурата на въздуха се понижава. Сушата се нагрява и истива по-бързо от водата, затова въздухът над нея през лятото е по-топъл, а през зимата – по-студен в сравнение с този над водната повърхност.
=== Изпарение и кондензация ===
Нагряването на земната повърхност предизвиква отделяне от нея на водни пари, или изпарение.
=== Движение на въздуха ===
* '''Атмосферно налягане'''. Различно затопляне на земната повърхност предизвиква нееднакво атмосферно налягане. Въздухът има определено тегло и оказва натиск върху земната повърхност, който се нарича атмосферно налягане. Различното нагряване и затопляне е причина за различното атмосферно налягане в определени райони на Земята. Когато въздухът е силно нагрят, той се разширява и се издига във височина. При ниски температури е обратното. Районите, които се нагряват по-силно, затоплят повече атмосферния въздух и над тях той се издига във височина. Там атмосферното налягане е най-ниско. Местата, които се загряват по-слабо, се характеризират с по-студен и тежък въздух и над тях атмосферното налягане е най-високо.Зони с високо атмосферно налягане са тропиците и полярните райони, а с ниско – субполярните. Разликите в атмосферното налягане предизвикват хоризонтални (адвекция) и вертикални (конвекция) движения на въздуха.
* '''Атмосферна циркулация'''. Разпределението на атмосферното налягане е причина за формирането на общата атмосферна циркулация на Земята – движения на въздуха от районите с високо атмосферно налягане към районите с ниско атмосферно налягане. Във височина се развива противоположно движение на въздуха в обратна посока и по този начин се образуват циркулационни кръгове. В атмосферната циркулация се образуват три циркулационни зони: зона на пасатна циркулация (тропици-екватор), зона на западните ветрове и на на полярна циркулация (полюси-умерени ширини).
* '''Циклони и антициклони'''. Движението на атмосферния въздух е свързано с образуването на огромни вихри – циклони и антициклони. Въздухът в циклона се движи възходящо от периферията към центъра
== Източници ==
Ред 209:
== Литература ==
* '''Векилска, Б.'''
== Външни прератки ==
|