София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 187:
На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.
 
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня Баши джамия]] към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|"Света Неделя"]]) , където се пресичат четирите основни пътни артерии на града. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни преки, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя около княжеския дворец ([[Царски дворец (София)|царския дворец]]) и [[Народно събрание|Народното събрание]], а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви.  През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прословутите „жълти плочки“, които свързват двореца с площада на Народното събрание и паметника на руския цар Александър II, [[Цар Освободител (паметник)|Паметникът на Царя Освободител]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов „аристократический“ квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловска река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива,  2016, с.132-135</ref>
 
Започва също концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна.