Поморавие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
|||
Ред 67:
По силата на сключеното на [[Коледа]]та през същата година [[тайно българо-германско споразумение]], [[Българската армия]] формира [[Първи окупационен корпус]] с щаб в [[Нишка баня]].
{{факт|На 5 септември [[1944]] г. във връзка с обявената от СССР на Царство България война, положението в Поморавието става изключително сложно, особено предвид изпълнението на т. 2 от [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Новата отечественофронтовска власт в България, начело с [[Кимон Георгиев]] обявява война на Третия Райх и през октомври 1944 г. започва бойни действия „за освобождението на Югославия“, предавайки цялата област отново на възстановена Югославия след края на Втората световна война, което е и юридически скрепено с т.нар. [[Парижки мирен договор (1947)]]. Отново и повторно цялото Поморавие със Западните покрайнини (с изключение на една съвсем незначителна част от [[Понишавие]]то) влизат в състава на [[Социалистическа република Сърбия]].|2016|8|3}}
== Език ==
=== Езикова диглосия ===
{{факт|Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са [[западни български говори]], които притежават с незначителни особености всички останали характеристики както на [[български език]], но при продължителна и вековна сърбизация на населението. В Поморавието се пише на [[сръбска кирилица]]. За по-голяма част от областта е характерен т.нар. [[моравски говор]].|2016|8|3}}
==== Особености ====
{{основна|Косовско-моравски говор}}
{{факт|Моравския говор е наричан от [[Вук Караджич]] „ресавско наречие“. Наименованието произлиза от названието на река [[Ресава]], най-големия десен приток на [[Велика Морава]]. [[Кръсте Мисирков]] намира, че големият реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на [[19 век]], не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената [[Стара Сърбия]], понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди [[1878]] г., сръбските изследователи [[Милан Миличевич]] и [[Владимир Карич]], определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашното [[Княжество Сърбия]] (и близо 2/3 от територията на [[Кралство Сърбия]] след 1878 г.).|2016|8|3}}
Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
|