Отваря главното меню

Промени

м
Около 1774 г. Ригас заминава за [[Света гора]], където е подпомогнат от монаси във [[Ватопед]], а оттам - за [[Цариград]], където става секретар на фанариота [[Алексадрос Ипсилантис (1725-1805)|Александрос Ипсилантис]]. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на [[Молдова]] през [[1786]] г., Ригас заминава с него за [[Яш]], но след конфликт с Ипсилантис заминава за [[Букурещ]], учи и впоследствие става секретар на [[Влашко|влашкия]] княз [[Николас Маврогенис]]. При избухването на [[Руско-турска война (1787-1792)|Руско-турската война]] през 1787 г. става инспектор на османските войски в [[Крайова]]. Там се запознава и сприятелява с османския офицер [[Осман Пазвантоглу]], бъдещия бунтовен паша на [[Видин]], на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.
 
След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става [[Драгоман (преводач)|драгоман]] на [[Франция|френския]] [[Консул (Древен Рим)|консул]]. По онова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „[[Марсилеза]]та“ - [[химн]]а на [[Френската революция]]. Той е силно повлиян от идеите на европейското [[Просвещение]] и на Френската революция и смята, че е дошло време за [[национално самоопределение]] и на [[православие|православното]] население на [[Балкани]]те. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.
 
===Във Виена===