Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
Роден е в [[Пирдоп]] в 1874 г. Публикувал е книги със стихове, пиеси и публицистика.
В 1900 година, като учител в банския курорт [[Вършец]], Дончо Станчев става основавал на Читалището и е избран за председател. Заедно със съпругата си – учителката Донка, чрез заем от Ипотекарна банка, предприема построяването и завършва в 1911 г. двуетажен дом – осемстаен семеен хотел „Вила Незабравка“, където са отсядали културни дейци и съидейници: [[Димитър Благоев]], [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], [[Васил Коларов]], [[Георги Димитров]], [[Ана Маймункова]]. Семейната литературна традиция е издигната през 1930-те години от братята [[Емил Коралов]] (Станчев) и [[Лъчезар Станчев]] избрани за членове на [[Съюза на българските писатели]].<ref> Бащата Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от болести спечелени във войните.
От „Вила Незабравка“ започва [[Септемврийското въстание]] 1923 г., защото в мазето на домът – хотел Донка Станчева рискува да укрие няколко дни двамата ръководители и те на 23 септември, след като се измъкват от тясното скривалище, решават да приемат пред хотела, прогласяването от въстаническите сили на работническо-селска власт в района. Затова при потушаването на въстанието от правителството, взело властта с преврат, шпицкоманда изгаря „Вила Незабравка“ заедно с голямата семейна библиотека и авторските ръкописи на Дончо.<ref> Семейството е репресирано и интернирано. След установяване на семейството в София 1925 г. големите синове са пребити в полицията и Веселин остава инвалид, а Любен скоро умира. По-късно „Вила Незабравка“ е възстановена в първоначалния си вид от нов собственик и е обявена за паметник на културата.
| |||