Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 18:
Семейната литературна традиция е издигната през 1930-те години от братята [[Емил Коралов]] (Станчев) и [[Лъчезар Станчев]] избрани за членове на [[Съюза на българските писатели]].<ref name="gray">Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-10. http://liternet.bg/publish9/zrakova/dnemirov.htm </ref> Бащата Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от болести спечелени във войните.
От „Вила Незабравка“ започва [[Септемврийското въстание]] 1923 г., защото в мазето на домът – хотел Донка Станчева рискува да укрие няколко дни двамата ръководители и те на 23 септември, след като се измъкват от тясното скривалище, решават да приемат пред хотела, прогласяването от въстаническите сили на работническо-селска власт в района. Затова при потушаването на въстанието от правителството, взело властта с преврат, шпицкоманда изгаря „Вила Незабравка“ заедно с голямата семейна библиотека и авторските ръкописи на Дончо.<ref name="gray1">Константинов, Г., Б. Константинова, „Лъчезар Станчев“, стр. 328, в Български писатели, том I, изд. „ИК Зелена вълна“, София, 1996. </ref> Семейството е репресирано и интернирано. След установяване на семейството в София 1925 г. големите синове са пребити в полицията и Веселин остава инвалид, а Любен скоро умира. По-късно „Вила Незабравка“ е възстановена в първоначалния си вид от нов собственик и е обявена за паметник на културата.
Улицата до Читалището във [[Вършец]], носи името на Дончо Станчев.
| |||