Фуга: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м Уикипедия:Пояснителни страници, вокал |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|музикалния термин|термина от строителството|Фуга (строителство)}}
'''Фуга''' (''от [[латински език|латински]]: fuga, „бягство“, „надпревара“'') е най-висшата имитационна-[[полифония|полифонична форма]], при която строгите изисквания за разпределение на тематичния материал между гласовете, принципите на единството в тематизма и развитието на експозиционните тонални съотношения и др. се съчетават със свободен избор на полифонични средства и контрапунктична техника.
Фугата е самостоятелно или част от цикличното произведение „[[Прелюд и фуга]]“.
== Исторически предпоставки за появяването на фугата ==
Фугата е най-висшата форма на имитационния стил и една от жизнените форми в музикалната практика от края на ХVI в. до днес.
Причините могат да се обяснят както с присъщи на нея средства за постигане на тематично единство, така и с безкрайните възможности за проява на всяка контрапунктична техника, основана на едно закономерно логическо развитие.
Отначало под влияние на старинните форми, като [[ричеркар]], [[канцона]], [[кача]] и пр., тя е строфическа, съставена от отделни дялове форма, всеки дял е отделна тема. В наличност са много „теми“, но ни една не притежава тази образност, релефност и художествено-музикално съдържание, които качества вече в ХVII и ХVIII в. ще се проявят пропорционално с намаляване броя на фуговите теми: една, по-рядко две и три.<ref name="П">Манолов, З., Полифония, Музика, С.,1975, с.141 – 152</ref>
Старинната техника на периодично свързване на имитационните дялове пречи също и за една единна цялостна постройка на фугата като форма.
Все още съществуват имитационното композиционно мислене с импровизационното, които вече в началото на ХVIII в. ги виждаме разделени на две съставни форми:
Успоредно с развитието на инструменталната музика, ХVII в. донася
== Структура на фугата ==
Въпреки своята единност и монолитност, развитието на фугата се подчинява до голяма степен на общите закономерности и основни принципи в музикалната форма, които все повече се осъзнават и установяват в епохата на бароковото изкуство (ХVII – ХVIII в.)
Обособяват се три дяла, три момента на развитие, всеки със своята функция и закономерности на развитие: '''''експозиция, реперкусио и заключителен дял'''''. Тяхната различна относителна един спрямо друг големина, честото преливане един в друг поради липсата на очертаващи дяловете каденци, тяхната бифункционалност – в единия дял намираме типични за съседния черти, не ни позволяват фугата да бъде определяна като триделна форма, т.е форма с такава обособена тричастност, каквито са триделните форми от ХIХ или триделната особеност на сонатната форма. <ref name="П"/>
=== I дял – Фугова експозиция ===
Основната задача на фуговата експозиция е да проведе последователно фуговата тема във всички гласове. Заедно с темата се експонират в определена последователност и останалите фугови елементи.
* ''Фуговата тема'' , наречена още дукс (''лат. dux – вожд, водач''), е изразителна, тонално определена с характерни и специфични за нейното устройство черти музикална мелодическа мисъл. Тя започва обикновено от I или V ст., не се отличава с голяма дълбочина и диапазон, напр. във фугите на Й.С.Бах дължината рядко надхвърля 4 такта, а диапазонът – [[октава]]. Качеството да се запомня и лесно откроява в музикалната тъкан се постига чрез характерни мелодически последования, като скокове, умалени и увеличени интервали, литмични фигурации.[[Файл:Fuga1.png|мини|дясно|450п|Й.С.Бах – тема (dux) на Фуга и нейната доминантова имитация (comes) от „Прелюд и фуга“ №1 в С-dur от „Добре темперирано пиано“ – I тетрадка]]. Много фугови теми съдържат вътрешен контраст в структурата си. Обикновено към втората си част те носят вида и характера на фуговото движение.
* ''Кодет'' (''кодета, умаленително от ит. codetta – опашка'') незадължителен фугов елемент. Кратко, около половин – един такт построение, което е продължение на темата (дукс) и подготвя нейната имитация от следващия глас.
* ''Отговор'' – имитацията (риспостата) на дукса, наречен още комес (лат. Comes – спътник). Той се строи в доминантовата тоналност чрез реална или тонална имитация. Най-често отговорът е в съседен глас.
* ''Противосложение'' (контрапункт). По функция фуговото противосложение не се отличава от тези на другите полифонични форми при тяхното ичмитационно встъплени на гласовете. Но при фугата, то не само носи полифоничния контраст, не само изяснява темата в мелодико – ритмично и тонално отношение, но и тематически я допълва.
* ''Малка интермедия'' (''лат. inter media – между средата'') сравнително кратко двугласно, вмъкнато построение, тематически извлечено от елементите преди него, най-често изградено секвенционно. Малката интермедия е също като кодета незадължителен елемент от фуговата експозиция – в някои фуги липсва. Нейната задача е да се възвърне основната тоналност, след като при комеса е звучала доминантовата, и да подготви встъплението на тоника в третия глас.<ref name="П"/>
;Закономерности на фуговата експозиция
* Постепенно увеличаване обема на [[звукоред]]а се постига като всяко ново встъпление на гласовете звучи като външен глас.
* Тонико-доминантовият ред на встъпленията, което се изразява в последователността дукс-комес-дукс-комес и т.н. В резултат експозицията на двугласната фуга ще завърши на доминанта (дукс – комес) тригласната на тоника (дукс-комес-дукс), четиригласната отново на доминанта.<ref name="П"/>
=== II дял – Реперкусио ===
Средният дял на фугата се нарича ''реперкусио'' (лат. Repercussio – отразявам, отзвук). Той се състои от неопределен брой провеждания на темата в различни гласове, наречен ''дурхфюрунги'' (нем. Durchfuhrung – изпълнение, осъществяване, провеждане, свързани с интермедии.
Развитето на фугата като форма е тясно свързана с вложеното съдържание в реперкусито и зависи от:
* тоналния план;
* видовете [[дурхфюрунг]]и;
* устройството на фуговите интермедии;
* използваните полифонични средства и степента на тяхната сложност;
* нова тематика.<ref name="П"/>
Тоналният план на фугата в общи линии е като класичските форми от XVII – ХIX в. Т – D – S – T.
Отначало [[реперкусио]]то започва най-често започва в паралелната основна тоналност или в доминантовата. В своето развитие то преминава през различни близки тоналности, като едва към своя край допуска отклонение или [[дурхфюрунг]]и в субдоминантовата тоналност. За разлика от сонатната форма в реперкусиото винаги може да се възвърне дурхфюрунгтът в основната тоналност.
Дурхфюрунгите биват:
* непълни – когато темата прозвучава единично, откъснато между две интермедии;
* пълни – непосредствено провеждане на темата и нейната доминантова имитация (дукс – комес) в дадена тоналност;
* в производни образи – напр. в огледално движение (огледален дурхфюрунг), в увеличение, видоизменен;
* стреттни – когато се използват възможностите фуговата тема да се имитира в стреттна имитация.<ref name="П"/>
==== Устройство на фуговата интермедия ====
Фуговите интермедии са преходни построения – те свързват два съседни дурхфюрунга в различни тоналности.
Тяхната дължина е обикновено 3 – 4 такта. Построени най-често като секвенции, те рядко носят нова тематика под формата на ново движение. В повечето от случаите, както малката интермедия, те използват тематиката на фуговите елементи.
Особена роля на фуговото развитие играе първата интермедия, наречена голяма интермедия, за разлика от малката интермедия в експозицията, която свързва експозицията с контраекспозицията или първия дурхфюрунг на реперкусиото.
Освен преходни интермедии има заключителни интермедии, които водят до каденца в определена тоналност. В реперкусиото, където много се използват дурхфюрунги в стретна имитация значението
Към края на реперкусиото интермедията може да донесе кулминация.
Във фугата като най-висша полифонична форма винаги може да намери място всяко полифонично средство: от сложния контрапункт и имитацията, производните тематични образи до различните форми на каноническата техника.
Много често в реперкусиото може да се прибавят построения, които спрямо експонираната от фуговите елементи тематика да се окажат нови.<ref name="П"/>
=== III дял
Най-често началото на третата, заключителната част на фугата не е ясно очертано. Обикновено явление е отсъствието на [[каденца]], доминантово напрежение или [[реприза]] на темата, чрез които то може да се определи. В резултат на което се осъществява едно преливане на реперкусиото в заключение. Белезите, по които съдим в тези случаи, че сме в заключителната част на фугата, са следните:
* Тоналният – прозвучаване на субдоминантовата или основната тоналност чрез интермедии или дурхфюрунг.
* Построението, което следва след евентуална кулминация.
* Репрезиране на първата голяма интермедия в основната тоналност. Последната често се явява в обръщение (вариант).
* Доминантов [[оргелпункт]].
На-типичният и специфичен за фугата начин за начало на заключителния дял е т.нар. [[стрето]]: стретен дурхфюрунг от всичките или почти всичките гласове в основната тоналност.
Стретна имитация може да бъде тонико-доминантова или на друг интервал, например [[октава]].
По структура стретото отговаря на динамизирана та реприза в сонатната форма.
В стретото темата може да бъде незначително изменена.<ref name="П"/>
== Видове фуги ==
Фугите биват:
* Според броя на гласовете: двугласни, тригласни, четиригласни, петгласни и рядко повече гласове.
* Според предназначение: инструментална (за [[пиано]], [[орган]], отделен [[инструмен]]т – солови или със съпровод, [[оркестър]]) и [[певец|вокал]]на. Вокалното изпълнение също може да бъде а капела или съпровод на оркестър.
* Според броя на темите: прости – с една тема и сложни – с две или три теми При сложните фуги контрастът между темите (първа – втора, или първа – втора – трета) е много по-голям, отколкото тема – противосложение. Тук общ закон е контрапунктичното съчетание на темите независимо от момента и начина на тяхното експониране.
* Стретна фуга – при нея всичките ѝ дурхфюрунги са стретни.
* Хорална фуга – с вмъкната в нея [[хорал]]на мелодия и др.
* Проста двугласна фуга – нейното написване е по-скоро с учебна цел: във възможно най-сбито музикално изложение учащият да се запознае аналитично или дори практически с основното устройство на фугата. Простата двугласна фуга е близка до [[фугетата]].<ref name="П"/>
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* [https://www.youtube.com/watch?v=zdD_QygwRuY Й.С.Бах
* (Flash) [http://bach.nau.edu/clavier/nature/fugues/Fugue01.html Фугите на Добре темперирано пиано Бах]: Korevaar (пиано), Goeth (орган), Parmentier (чембало)
* [http://www.britannica.com/eb/article-9110133/fugue Статия за фугата] в [[Енциклопедия Британика]]
[[Категория:Музикални форми]]
| |||