Отваря главното меню

Промени

връщам кор източник; форматиране: 51x тире, 34x кавички, 4x тире-числа, 2x нов ред, 5 интервала, месец, параметър, число+г. (ползвайки Advisor)
[[Image:Radio.jpg|right|thumb|150px|Радиоприемник]]
 
'''Радио''' (от [[Латински език|лат.]] ''radius'' – лъч) е [[технология]], позволяваща преноса на сигнали чрез [[модулиране]] на [[радиовълни]]. Чрез радиовълните се пренасят [[звук]], [[изображение]] и [[данни]], но масово е възприето по-тясното значение, а именно – пренасяне на звук. Радио се наричат накратко и [[апарат]]ът за приемане – [[радиоприемник]], а понякога и тези за предаване на радиосигнали – [[радиопредавател]], както и комбинираните приемо-предаватели – радиостанции. Популярното име на радиоприемник, основан на [[транзистор]]на (или [[интегрална схема|интегрална]]) технология, е [[транзистор]].
 
Радиото е едно от основните [[средства за масова информация]], служещо за разпространение на [[говор]] и [[музика]]. [[Предприятие]], чиято основна дейност е създаването и разпространение на радиопрограми, се нарича радио оператор (често просто ''радиостанция'' или само ''радио''). Тези предприятия организират производството на радио програми, които обединяват усилията на професионалисти от [[журналистика]]та, [[музика]]та, понякога на [[образование]]то и [[театър]]а. Частните радиостанции се издържат главно от [[реклама]], а обществените (държавни и др.) изпълняват обществени функции и се издържат основно от правителствена [[субсидия]] или чрез събиране на [[такса|такси]] от портебителите. Първата организация, имаща за основна дейност обществено радиоразпръскване е [[Великобритания|британската]] [[Компания|корпорация]] [[BBC|Би Би Си]], създадена през [[1922]] г.<ref>{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/aboutbbcnews/spl/hi/history/noflash/html/1920s.stm История на BBC]</ref>
През 1893 г. [[Никола Тесла]], изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извежда основните принципи на безжичното предаване на [[информация]], които демонстрира пред публика, като описва всички отделни елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на [[електронна лампа|електронната лампа]]. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от т. нар. ''кохерери'', използвани от [[Гулиелмо Маркони]] и някои други пионери на радиотехниката.<ref>{{cite web | url=http://www.teslasociety.com/teslarec.pdf | title=Tesla's Colorado Springs Receivers | first=K | last=Corum | coauthors=J. Corum | format=PDF | accessdate=22 юли 2009}}</ref>
 
На 14 август 1894 г. [[Оливър Лодж]] и [[Александър Мюрхед]] провеждат в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] демонстрация на [[безжичен телеграф]], радиоустройство, което предавало Морзовата азбука, но не звук или говор. Те успешно предават сигнал между две сгради на университета, отдалечени на 40 м една от друга. Изобретеният от Лодж апарат – „Прибор за регистрация на приемането на електромагнитни вълни“ съдържал източник на ток, [[реле]], [[галванометър]] и ''кохерер''. Последният представлява стъклена тръбичка, напълнена с метални стружки („тръбичка на Бранли“), които са чувствителни към „вълните на Херц“, но за възстановяване на чувствителността им се налагало тръбичката периодично да се разтръсква и за тази цел се използвал специален механизъм. Лодж също не продължава изследванията си.
 
В крайна сметка през 1895 г. [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] конструира първия радиоприемник, съдържащ кохерер, който се основава на модела на Лодж и има за цел да повтори неговите експерименти. Той демонстрира устройството с някои допълнителни подобрения на 7 май 1895 година.
 
През 1896 година Маркони получава британски патент за „подобрения в предаването на електрическите импулси и сигнали, както и за апаратурата за тази цел”цел“. Година по-късно той построява радиопредавател на остров [[Уайт]], а през 1898 г. и фабрика за безжични устройства в [[Челмсфорд]], в която започват работа около 50 души. Въпреки че традиционно Маркони се приема за изобретател на радиото, през 1943 г., може би по политически причини и във връзка със съдебни спорове между него и американското правителство за нарушаването на патентите му по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], Върховният съд на Съединените щати признава предимството на патентите на Никола Тесла.
 
На Бъдни вечер през 1906 г. [[Реджиналд Фесенден]] излъчва първото радиопредаване от брега на [[Масачузетс]] към корабите в морето и пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка коледни песни и чете откъси от Библията. Началото на редовното обществено [[радиоразпръскване]] е поставено през 1909 г. в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]],<ref>{{cite web | url=http://www.bayarearadio.org/schneider/kqw.shtml | title=The History Of KQW Radio&nbsp;— – KCBS | publisher=Bayarearadio.org | accessdate=22 юли 2009}}</ref> но то става масово едва през 20-те години с широкото разпространение на [[радиоприемник|радиоприемниците]], особено в Европа и Северна Америка.
 
=== Масова употреба ===
Следващото значително подобрение в радиотехниката са приемниците с [[Електронна лампа|електронни лампи]], изобретени от инженерите на [[Уестингхаус]].
 
Първата радиопрограма с новини е започнала излъчване на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK (днес [[WWJ]]) в [[Детройт]]. През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредица от вечерни концерти, която се смята за първото забавно предаване в Съединените щати, а през следващия месец&nbsp;— – и първото предаване на спортно събитие.<ref name="Radio Broadcasting">{{cite web | url=http://w2uc.union.edu/RADIO_web.htm | title=Radio Broadcasting | publisher=W2uc.union.edu | accessdate=22 юли 2009}}</ref><ref>{{cite web | url=http://2000.union.edu/N/DS/edition_display.php?e=677&s=2700 | title=Union College Magazine | publisher=2000.union.edu | accessdate=22 юли 2009}}</ref> През 1922 г. изследователският център на Маркони в [[Ритъл]] започва редовното излъчване на развлекателни предавания, а първите радиостанции, редовно излъчващи информация в Европа, се появяват след края на Първата световна война.
 
Между двете войни, радиото се развива стремглаво, основани са много частни и обществени радиостанции. Периодът между 30-те и 50-те години на 20-и век е описван като ''Златните години на радиото''. То се налага като най-бързото и най-авторитетно средство за [[масмедия|масова информация]]. Впечатляващ пример за това е излъчената на 30 октомври 1938 г. радиодраматизация на „[[Война на световете]]“ по [[Хърбърт Уелс]]. Пиесата, която разказва за нахлуването на [[извънземни]] на Земята, е приета от повечето слушатели за реално случващо се събитие и настъпва повсеместна паника. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] радиото проявява своята сила и като мощно пропагандно средство. Радиостанциите излъчват новини на много езици, за да информират или дезинформират обществеността за случващото се по фронтовете. От този период датират първите умишлени [[Заглушаване|заглушавания]] и първите предавания на [[Криптография|кодирана]] информация.
Съвременната представа за радиото включва и редица сродни приложения, сред първите от които е използването на радиосигнали с [[амплитудна модулация]] за навигация в [[авиация]]та. Такива навигационни системи се използват широко до началото на 60-те години, когато са изместени от [[Всенасочен УКВ радиофар|всенасочените УКВ радиофарове]]. В началото на 30-те години радиолюбители откриват [[Еднолентова модулация|еднолентовата]] и [[честотна модулация|честотната модулация]], а в края на десетилетието те вече са утвърдени в радио индустрията. През този период се развива и [[радиолокация]]та, използвана за откриване на разположението на самолети от наземни [[радар]]ни станции. Още в началото на 20-те години радиовълните се използват и за предаване на [[Телевизия|телевизионен]] образ, през 40-те години в Северна Америка и Европа започва излъчването на публични телевизионни предавания.
 
През 50-те години, за първи път се излъчват и програми на [[ултракъси вълни]] (УКВ) и със [[стерео]]звучене. С масовото навлизане на телевизията радиото започва да губи водещата си роля и търси нови форми за привличане на аудиторията. Радиостанциите започват излъчването на програми по отделни канали с различна роля&nbsp;— – информационна, забавна, музикална, образователна.
 
През 1954 г. се появява [[Regency TR-1]], първият преносим [[транзисторен радиоприемник]], захранван с [[батерия]]. През следващите години [[транзистор]]ите изместват електронните лампи в радиотехниката, с изключение на някои мощни предаватели. През 1963 г. започва публичното излъчване на цветна телевизия, а в орбита е изведен първият [[комуникационен сателит]], [[Телстар]]. В края на 60-те години американската телефонна мрежа започва да преминава към цифров сигнал, използвайки [[цифрово радио]] за много от връзките на далечно разстояние.
 
=== В България ===
 
{{вижте също|История на радиолюбителската дейност в България}}
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес [[Каменар (Област Варна)|Каменар]]), северно от [[Варна]], започва работа първият български безжичен телеграф. Връзка между Варна и [[Севастопол]] се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони“. През лятото на 1911 година на борда на крайцера „[[Надежда (кораб)|Надежда]] започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”България“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
 
Двадесет и първото Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото и го обнародва в ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г. <ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, с. 472 ISBN 978-954-528-790-9</ref> Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е условието да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани по различни схемни решения или на такива изработвани по схемите на фабрично серийно произвеждани от водещи западни фирми към серийно фабрично производство. Първата фабрика „[[Тулан]]“ за производство на радиоприемници е регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г. И тази дейност започва при условията на внос на всички електронни компоненти. Във фабриката се полага началото за производство на проводници и кабели, с което се решават въпросите на монтажа и производството на трансформатори. След национализацията на фабричните предприятия през 1947 г. тази фабрика е основата на бъдещия Кабелен завод – -Бургас.
 
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в [[София]]. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио”радио“. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. радиоклуб „Варна”„Варна“ започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „[[Радио Варна]]. Програмата се излъчва на [[дължина на вълната]] 235,1&nbsp;m, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио”Радио“ от София, предавана по телефонна линия.
 
На 25 януари 1935 г. цар [[Борис III]] подписва указ, с който [[радиоразпръскване]]то в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г, макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми&nbsp;— – информационно-музикална ''([[Хоризонт (програма)|„Хоризонт”„Хоризонт“]])'', информационно-образователна ''([[Христо Ботев (програма)|„Христо Ботев”Ботев“]])'', музикална ''([[Орфей (програма)|„Орфей”„Орфей“]])'' и образователна ''([[Знание (програма)|„Знание”„Знание“]])'', както и още пет регионални радиостанции - – в [[Радио Пловдив|Пловдив]], [[Радио Варна|Варна]], [[Радио Стара Загора|Стара Загора]], [[Радио Шумен|Шумен]] и [[Радио Благоевград|Благоевград]].
 
На 16 януари 1991 година на честота 97,60&nbsp;[[Херц|MHz]] в ефира на София зазвучава програмата на „[[Гласът на Америка]] от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. На 7 януари 1993 година на същата честота с кратки включвания се появява [[Радио Витоша]].<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://predavatel.com/bg/radio/vitosha.htm | title=Радио Витоша | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref> Първата официално лицензирана частна българска радиостанция е [[Радио FM+]], която стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 година<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://www.predavatel.com/bg/radio/fmplus | title=Радио FM+ – национална радиомрежа | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref>, последвана от Радио Експрес на 1 ноември. През декември 1992г1992 г. стартират и първите две радиостанции в Пловдив: Веселина и Канал Ком. Днес в България се излъчват три национални радиопрограми - – [[Хоризонт (програма)|Хоризонт]], [[Христо Ботев (програма)|Христо Ботев]] и [[Дарик Радио]], около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.
 
== Технология ==
При [[радиоразпръскване]]то с [[амплитудна модулация]] амплитудата на предавания сигнал е пропорционална на амплитудата на звука, приеман от микрофона, а честотата на предаването остава непроменена. Такива предавания са сравнително неустойчиви, тъй като мълнии и други източници на радиоизлъчване със същата честота добавят своите амплитуди към първоначалната амплитуда на предавателя. В началото на 20 век някои радиостанции предават с мощности до 500&nbsp;kW и някои от тях могат да бъдат приемани в целия свят. В наши дни максималните мощности на гражданските радиопредаватели са около 50&nbsp;kW.
 
Радиоразпръскването с [[честотна модулация]] предава звука с по-голяма точност и надеждност. При него амплитудните промени в микрофона предизвикват промени в честотата на излъчвания сигнал, поради което той не е толкова чувствителен. За сметка на това сигналът има нужда от по-широк интервал от честотния спектър и той се излъчва в УКВ интервала (30- – 300&nbsp;MHz). УКВ вълните имат свойства, близки то тези на светлината  разпространяват се по права линия. По тази причина обхватът на излъчване е ограничен до 100- – 150&nbsp;km, освен при определени краткотрайни състояния на горните слоеве на атмосферата, когато УКВ сигналът може да бъде отразен от [[йоносфера]]та към земята. УКВ приемниците демодулират само най-силният от сигналите, приемани на дадена честота.
 
== Сродни приложения ==
 
Основните видове радиовръзка са:
*[[Авиационна радиовръзка|авиационна]] – за комуникация между въздухоплавателните средства и за контрол на въздушния трафик. За авиационна радиовръзка се използват честотите в диапазона 108 – 137 MHz;
*[[Военна радиовръзка|военна]] – за устойчиво управление на въоръжените сили, независимо от състоянието на гражданската инфраструктура в страната;
*[[Гражданска радиовръзка|гражданска]] – за свободно общуване между гражданите, без необходимост от лиценз;
*[[Космическа радиовръзка|космическа]] – за връзка с космически апарати и екипажи на космически кораби;
*[[Радиолюбителска дейност|любителска]] – за комуникация между [[радиолюбител]]и;
*[[Морска радиовръзка|морска]] – за комуникация между корабите и за връзка между тях и бреговите служби;
*[[Професионална радиовръзка|професионална]]
**търговска – за подпомагане на някаква дейност, с цел [[печалба]]. Най-често се използва от таксиметрови, охранителни и транспортни фирми;
**специална – за осъществяване на специализирани дейности, като охрана на висши държавни ръководители ([[Национална служба за охрана]]), борба с [[престъпност]]та и опазване на обществения ред ([[Полиция на България]]), аварийно-спасителни дейности ([[Противопожарна служба]], [[Планинска спасителна служба]]) и други.
 
Радиовръзката без използване на [[ретранслатор]]и се разделя по честотен обхват обикновено на дълговълнова, средновълнова и късовълнова. За други типове телекомуникационни мрежи като спътниковата, [[Радиоразпръскване#Радиорелейни линии|радиорелейната]] и [[Клетъчна мрежа|клетъчната]] е необходимо да се използват ретранслатори.
 
В зависимост от използваните честоти са възможни различни типове радиовръзка и съответно са създадени редица нови технологии:
* [[Мобилен телефон|Мобилни телефони]] – [[NMT]], [[GSM]], [[UMTS]];
* Безжични технологии за предаване на данни – [[Wi-Fi]], [[GPRS]];
* Системи за навигация и позициониране – [[GPS]];
* [[Радар]]ни комуникации, [[радиолокация]], [[радиоастрономия]]
 
=== Радиолюбителска дейност ===
{{основна|Радиолюбителска дейност}}
Радиолюбителската дейност, наричана още ''радиолюбителство'', е многостранно техническо [[хоби]], свързано с конструиране на [[радиоприемник|радиоприемници]], [[радиопредавател]]и и [[антена|антенни]] системи, приемане и предаване на [[електронно съобщение|електронни съобщения]] в [[радиолюбителски честотен спектър|радиолюбителските диапазони]]. Лицата, които развиват радиолюбителска дейност, се наричат [[радиолюбител]]и. Радиолюбителската дейност в Република България се регламентира от ''Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба'' (обн. [[Държавен вестник|ДВ]]. бр. 88 от 2 ноември 2007 г., изм. [[Държавен вестник|ДВ]]. бр. 51 от 7 Юлиюли 2009 г., изм. [[Държавен вестник|ДВ]]. бр. 70 от 9Септември 2011 г.) и се контролира от [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]]. В Република България електронни съобщения чрез съоръжения от любителската радиослужба могат да се осъществяват само от лице, което притежава разрешително за правоспособност на [[радиолюбител]] или хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), и има определен [[повиквателен знак]].<ref name="crc-tech">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.crc.bg/files/_bg/Tech_izisk_radiolub_2011_09_09.pdf | заглавие =Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба | достъп_дата =20-06-2012 | дата =07-07-2009 | издател =Комисия за регулиране на съобщенията}}</ref> [[Радиопрефикс|Префиксите]] на [[Повиквателен знак|повиквателните знаци]] за радиолюбителите в България са '''[[LZ]]''' – LZ'''1''', LZ'''3''', LZ'''5''', LZ'''7''' и LZ'''9''' за радиолюбителите в [[Южна България]] (която включва [[Софийска област]] и [[област София]]), и LZ'''2''', LZ'''4''', LZ'''6''' и LZ'''8''' за радиолюбителите в [[Северна България]]. Със знак LZ'''0''' се регистрират любителски [[ретранслатор]]и, [[радиофар]]ове и други автоматични радиолюбителски средства. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.<ref name="crc_reg">{{cite web |url=http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:1:2899501516670234:EXPAND,10 |title=Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица |work=Комисия за регулиране на съобщенията |accessdate=2012-07-05| archiveurl= | archivedate= 2012-07-05}}</ref>
 
=== Телевизия ===
{{основна|Телевизия}}
 
[[Телевизия]]та също използва радиовълни за еднопосочно предаване на подвижен образ, синхронизиран със звук. Образът се предава с амплитудна модулация, а звукът&nbsp;— – с амплитудна или честотна модулация. Възникнала през 30-те години, в средата на 20 век телевизията измества радиоразпръскването като най-масовото [[средство за масова информация]].
 
=== Мобилна телефония ===
[[Файл:GPS Receivers.jpg|мини|250п|Приемници за Глобалната система за позициониране]]
 
Най-ранната форма на радионавигация е разпознаването на посоката към радиопредавател. През 60-те години в [[авиация]]та започват широко да се използват [[Всенасочен УКВ радиофар|всенасочените УКВ радиофарове]]. Те използват два едновременно излъчвани сигнала&nbsp;— – единият пулсиращ и предаван във всички посоки, а другият насочен и променящ посоката си с определена честота. Измервайки фазовата разлика между двата сигнала, пилотът определя разположението на самолета спрямо предавателя. Абсолютното му положение се определя чрез анализиране на сигнала от два радиофара или на един радиофар, оборудван с далекомерни средства.
 
Съвременните навигационни системи са базирани на радиосигнали, излъчвани от изкуствени спътници, които са разположени в стационарна орбита около Земята. При [[Глобална система за позициониране|Глобалната система за позициониране]] спътниците предават данни за своето разположение и за точното време на предаването. Всеки приемник получава сигнал от четири отделни спътника и въз основа на получените данни изчислява своето разположение. По подобен начин функционира и системата [[LORAN]], която е с наземно разположение на предавателите.
{{раздел-мъниче}}
 
Най-новите радиотехнологии са свързани с цифровизация – [[цифрова телевизия|цифрова]] и [[сателитна телевизия]], [[цифрово радио|цифрово]] и [[сателитно радио]].
 
=== Нагряване с микровълни ===
 
=== Кино ===
* [[Радио (филм)|„Radio”„Radio“]] (Радио) - – американски филм с участието на [[Ед Харис]] и [[Куба Гудинг Джуниър]], 2003 г.
* „Destiny Turns on the Radio”Radio“ („Дестини включва радиото”радиото“) - – американски филм с участието на [[Куентин Тарантино]], 1995 г.
* „[[Радиошоу (филм)|Talk Radio]] („Радиошоу”„Радиошоу“) - – американски филм на [[Оливър Стоун]] по сценарий и с участието на [[Ерик Богосян]], 1988 г.
* „[[Радио дни|Radio Days]] („Радио дни”дни“) - – американски филм на [[Уди Алън]], 1987 г.
 
=== Музика ===
* [[Radiohead]] - – британска алтернативна [[рок]] група
* [[Radio Bemba Sound System]] - – албум на [[Ману Чао]] от [[2002]] г., групата, с която той изнася концерти и името на система, с която [[Фидел Кастро]] и [[Че Гевара]] са комуникирали в горите на Сиера Маестра в първите дни на [[Кубинска революция|кубинската революция]].
* [[Radio-Activity|Radio-Aktivität]] - – албум на [[Крафтверк|Kraftwerk]], 1975 г.
* „Radio”„Radio“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=2HPaO5W3QNo гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Джамирокуай|Jamiroquai]] от албума ''High Times: Singles 1992- – 2006.''
* „Radio”„Radio“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=lsfIYMDAxYQ гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Роби Уилямс|Robbie Williams]] от албума ''Greatest Hits'', 2004 г.
* „Radio #1”1“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=-TOM0K-phfE гледай в YouTube]</sup> - – песен на групата [[Еър (група)|Air]] от албума ''10 000 Hz Legend'', 2001 г.
* „...On the Radio (Remember the Days)” <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=8Iia5lTi0TM гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Нели Фуртадо|Nelly Furtado]] от албума ''Whoa, Nelly!'', 2001 г.
* „Radio”„Radio“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=vS8w0hNpJ2w гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Дъ Корс|The Corrs]] от албума ''In Blue'', 2000 г.
* „Radio Song”Song“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=oRXe-ycmbSM гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Ар И Ем|R.E.M.]] от албума ''Out Of Time'', 1991 г.
* „Радио” -„Радио“ – песен на група [[Сигнал]] от 1987 г.
* „Radio Ga Ga”Ga“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=iR5zJOZd8Ms гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Куин|Queen]] от албума ''The Works'', 1984 г.
* „Radio Free Moskow” -Moskow“ – песен на [[Джетро Тъл|Jethro Tull]] от албума ''Under Wraps'', 1984 г.
* „Radio Free Europe”Europe“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=KA57Pafq_NU гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Ар И Ем|R.E.M.]] от албума ''Murmur'', 1983 г.
* „On The Radio”Radio“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=0HvZGM8ZPCU гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Дона Съмър|Donna Summer]] от албума ''On the Radio: Greatest Hits Volumes 1 & 2'', 1979 г.
* „Без радио не мога”мога“ <sup>[http://www.youtube.com/watch?v=ztWskSmhZtI гледай в YouTube]</sup> - – песен на [[Лили Иванова]] от 1967 г., изпълнена също и от [[Дони]], [[Нети]] и [[Нина Николина]] през 2002 г. и отново от Лили Иванова през 2004 г.
 
=== Периодичен печат ===
* „Радио” -„Радио“ – името на списание „Радио, телевизия, електроника”електроника“ през 1952- – 1956 г.
* „Радио” -„Радио“ – руско техническо списание, излизащо от 1924 г. насам
 
== Източници ==
<references/>
 
== Вижте още ==
{{commonscat|Radio}}
* [[Списък на радиостанциите в България]]
* [[Телевизия]]
* [[Антена]]
 
 
[[Категория:Радио| ]]