Отваря главното меню

Промени

м
Сенатът възниква от Съвета на старейшините на патрицианските родове в края на царската епоха (ок. [[6 век пр.н.е.|VI в. пр. Хр.]]).
 
С установяването на [[Римска република|Римската република]], заедно с магистратите и Народното събрание ([[Комиции]]те) става съществен елемент в обществения живот. В състава на Сената влизали бивши магистрати и в него се концентрирала политическата сила и държавния опит на Рим. Сенатът можел да се свиква само от висшите магистрати - [[диктатор]], [[Консул (Древен Рим)|консул]]и, [[претор]]и.
 
Членовете на Сената се делили по рангове според длъжностите, които са заемали преди това ([[Консул (Древен Рим)|консул]], [[претор]], [[едил]], [[трибун]], [[Квестор (Древен Рим)|квестор]]). По време на дискусии, сенаторите получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на Сената стоял [[принцепс]] (''princeps senatus'') - т.е. най-старият сенатор.
 
В републиканската епоха, в хода на съсловните борби на плебеите и патрициите (V-III в. пр. Хр.), властта на Сената била донякъде ограничена в полза на [[Комиции]]те (Народното събрание).