Разлика между версии на „Мексиканско-американска война“

м
уточн цифра; форматиране: 19x тире-числа, 6x кавички, 4x тире, 6lokavica, интервал (ползвайки Advisor)
м (Премахнати редакции на 187.159.227.121 (б.), към версия на Graham87)
м (уточн цифра; форматиране: 19x тире-числа, 6x кавички, 4x тире, 6lokavica, интервал (ползвайки Advisor))
{{без конкретни източници}}
{{Военен конфликт|
|име=Мексиканско-американска война
|сила1=78 789
|сила2=18 000 – 40 000
|жертви1=Загинали 13283<br />(1733 убити в бой)<br/>Ранени 4152
|Общо загинали:
|жертви2=25 000 убити и ранени
Главните причини за [[война]]та са Тексаската революция, политическата нестабилност в Мексико и невъзможността на Мексико да управлява своите далечни провинции след [[Мексиканска война за независимост|Мексиканската война за независимост]]. Населението на Тексас приветства тази война. В Мексико приемат войната като битка за националната гордост.
 
Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва на САЩ почти половината от територията си и по-точно ''Горна Калифорния'' и ''Ню Мексико'' - – земи на днешните щати [[Калифорния]], [[Ню Мексико]], [[Аризона]], [[Невада]] и [[Юта]]. Американските политици водят няколко години спор за [[робство|робовладетелството]] в новите територии. Накрая решават с „[[en:Compromise 1850|Компромиса„Компромиса от 1850 година]]“година“ само щатът ''Калифорния'' да бъде свободен от робовладелство.
 
== Предистория на войната ==
На [[3 май]] мексиканската артилерия в Метаморос открива огън срещу Форт Браун, който отвръща на огъня. Обстрелът продължава пет дни и продължава докато мексиканските войски обкръжават крепостта.
 
На [[8 май]] на помощ пристига генерал [[Закари Тейлър]] с 2400 войници. Генерал Мариано Ариста го пресреща с 3400 воини при [[Пало Алто]] и започват битка. Американците започват битката с нов метод при артилерийския обстрел, наречен „Летяща артилерия“ – леки оръдия на конен впряг, обслужвани от конници. Това има поразяващ ефект върху мексиканската армия, която, деморализирана, се оттегля. На следващия ден започва жестока битка, в която американската кавалерия пленява мексиканската артилерия, обръщайки мексиканците в бягство. Генерал Ариста не успява да обедини отново своите войски и отстъпва, изоставяйки [[обоз]]а и [[артилерия]]та.
 
=== Обявяване ===
[[Файл:Ustroopsmarchonmonterrey.jpg|мини|300px|ляво|„Американските войски маршируват към град Монтерей“, худ. Карл Небел, 1851 г.]]
 
Партията на Вигите, както от северните, така и в южните щати, е против войната. [[Ейбрахам Линкълн]] оспорва основанията за обявяване на война. В реч, лидерът на Вигите - – [[Робърт Тумбс]], от щат [[Джорджия]], заявява: „''Тази война е необяснима. Ние обвиняваме президента Джеймс К. Полк в разпалването на войната. Небесата знаят, че ние имаме достатъчно земя.''“ [Beveridge, 1:417]
 
След обявяването на военните действия, армията на [[Съединени американски щати|САЩ]] навлиза на Мексиканска територия в две основни направления. Военното министерство изпраща американската [[кавалерия]] под командването на генерал [[Стивън У. Киърни]], да завладее Западно Мексико от [[Форт Ливенуорт]]. Други две големи военни части, под командването на генерал [[Джон Е. Уул]], са изпратени да завземат територия, колкото може по&#768; на юг от град [[Монтерей]].
Комодор [[Робърт Стоктън]] пренасочва военни части да потуши въстанието, начело с капитан Уилям Мервин. Начело на 350 души, капитан Марвин бързо достига до [[Лос Анджелис]] на 7 октомври 1846 година. Виждайки войските, капитан Гилеспи нарушава примирието и се присъединява към тях в желанието си бързо да се покрие с воинска слава. В битката при „Ранчото Домингес“, въодушевените калифорнийци под ръководството на Хосе Антонио Карильо посрещат войските с огън от едно единствено оръдие, чийто точен обстрел всява ужас сред частите на Марвин, карайки ги да отстъпят на техния кораб „Савана“. В битката загиват 14 моряци, а калифорнийците не дават никаква жертва.
 
По това време генерал [[Стивън КирниКиърни]] и ръководената от него Западна армия (около 1700 американски войници) пристигат в [[Санта Фе (Ню Мексико)|Санта Фе]] в [[Ню Мексико]] и превземат града. Със значително по-малко войници (300 драгуни), КирниКиърни продължава своя поход към Калифорния, по долината на река [[Гила]] и след това през пустинята. В резултат на това му остават по малко от половината войници. Генерал КирниКиърни получава известие, че Андрес Пико и неговите въстаници от Южна Калифорния са наблизо. На разсъмване на 6 декември 1846 в местността Сан Паскуал (недалеч от днешния град [[Ескондидо]], [[Калифорния]]), войската на КирниКиърни, попълнена с части от гарнизона на Гилеспи, влиза в схватка със значително по-малобройните калифорнийци. Калифорнийците, които се славели като великолепни [[езда]]чи, използвайки [[ласо|ласа]] сваляли войниците от конете войницитес [[ласо]] и ги влачели до [[смърт]] из каменистия терен. Арчибалд Гилеспи е ранен на няколко места, същото се случва и на генерал КирниКиърни, който по-късно умира от раните си. След тази [[битка]], американците окончателно се отказват да завземат Калифорния.
 
На 16 ноември се състои още една битка, близо до ранчото Ла Нативидат (до днешния град Салинас Вали). Калифорнийците под командването на Хоакин де ла Торе, залавят американския консул [[Томас Оливър Ларкин]] и го държат като военнопленник. Около 100 войници на капитан Фремонт, водени от [[Чарлс Баруа]] и [[Блуфорд Томпсън]] срещат отряд от 130 калифорнийци под командването на [[Мануел де Хесус Касто]] и [[Хоакин де ла Торе]]. В 20-минутната битка калифорнийците убиват няколко войника и капитан [[Чарлс Баруа]], а мнозина биват ранени.
=== Северозападно Мексико ===
[[Файл:Santaanna1.JPG|мини|150px|[[Антонио Лопес де Санта Ана]]]]
Поражението при Пало Алто и Рекаса де ла Палма водят до безпорядъкбезредици в Мексико, който [[Антонио Лопес де Санта Ана]] използва за възраждане на политическата си кариера и за връщането си от самоизгнаниесамоналожено наизгнание островв [[Куба]]. Той обещава на американското правителство, че ако бъде пропуснат през блокадата на Мексико, даще договори край на войната и даще предостави на САЩ териториите на [[Ню Мексико]] и [[Калифорния]]. Американците се съгласяват, но с пристигането си в [[Мексико сити]], Санта Ана се отмята от думата си и предлагапоставя в служба на правителството военните си умения като военачалник. Назначен като генерал в Мексиканската армия, Санта Ана още веднъж се отмята от думата си, този път към собственото си правителство, и извършвайкиизвършва [[преврат]], завземайки и президентскиятстава столпрезидент.
 
Американските войски, водени от генерал [[Закари Тейлър]], пресичат река Рио Гранде, въпреки трудностите с речния транспорт и обсаждат Монтерей. Започва тежка и кръвопролитна битка за превземането на града, в която и двете страни губят много войници. Американската [[лека кавалерия]] се оказва неефективна срещу каменните укрепления на града, защитаван от мексиканската армия, водена от генерал [[Педро де Ампудия]], и батальона „Свети Патрик“, съставен предимно от ирландци-католици, дезертирали от американската армия и преминали на страната на мексиканците.
 
[[Файл:Battle of Buena Vista Nebel.jpg|мини|300px|„Битката при Буена Виста“]]
Повратна точка в битката се оказва завземането на четирите хълма на запад от града, от [[тексаски рейнджър|тексаските рейнжърирейнджъри]]. Те разполагат там тежки оръдия, с които подлагат града на тежък обстрел. Американците започват [[щурм]], в който се води битка за всяка къща и улица на Монтерей. Напредвайки, американците обсаждат войските на Ампудия в самия център на града, където го принуждават да започне преговори. Първоначално Закари Тейлър приема да позволи на мексиканците да евакуират силите си от града, след което без повече жертви да го превземе. Под натиска на [[Джордж Вашингтон]] обаче той се отмята от думата си и превзема Монтерей и разположения на юг от него град [[Салтильо]]. Санта Ана подвежда под отговорностобвинява Педро де Ампудия за загубата на Монтерей и Салтильо и го понижава в длъжност, изпращайки го за командир на малка артилерийска [[батарея]].
 
[[Файл:Battle of Buena Vista.jpg|мини|300px|„Битката при Буена Виста“, худ. У. Пауъл]]
На [[22 февруари]] 1847 година Санта Ана лично поема на север, начело на 20 000 д.-на армия, за да срази Тейлър. Американската армия се окопава в [[хълм]]овете на местността [[Буена Виста]] с 4&nbsp;600 войни. Санта Ана довежда до бойното поле армията си, която по пътя намалява с цели 5000 души, поради множеството дезертирали мексиканци. Още в нощта на пристигането си, Санта Ана предлага на Тейлър да се предаде, но получава отказ.
 
На следващото утро той атакува американските позиции по [[фланг]]афланга, изпращайки своята кавалерия и част от пехотата на една от височините, откъдето по склона да атакува долината на [[Буена Виста]] и да завземат главния път. Започва яростно сражение, в което американците са почти разбити, но са спасени от точния артилерийски огън на капитан [[Бракстон Брег]] и конните Мисисипски стрелци на [[ДжефърсънДжеферсън Дейвис]]. Понасяйки неочаквано поражение, Санта Ана отстъпва през нощта и оставя Северно Мексико в ръцете на Тейлър. По-късно [[Закари Тейлър]] използва славата от победата при Буена Виста, като ход в успешната си президентска кампания през 1848 година.
 
=== Кампания Скот ===
По това време, вместо да усили армията на Тейлър, президентът Полк изпраща по море втора армия под командването на генерал [[Уинфилд Скот]], която да навлезе при пристанището [[ВеракрузВеракрус (Веракрус)|Веракрус]] и да настъпи към главните райони на Мексико.
 
Скот провежда първия в историята на [[Съединени американски щати|САЩ]] мащабен [[десант]], при подготовката на [[Обсада на ВеракрузВеракрус|обсадата на ВеракрузВеракрус]]. Войските, наброяващи 12 000 бойци и доброволци, успешно дебаркират в района на града. Той eе защитаван от 3000 човека, командвани от генерал Хуан Моралес. Военните действия започват с тежък обстрел на града и стените му от миномети и морски оръдия. Защитниците отговарят доколкото им позволявали силите и оскъдната артилерия, с която разполагали. В резултат на тежкия обстрел, градът пада след 12-дневна обсада.
 
[[Файл:Battle of Contreras 1847.jpg|мини|300px|„Битката при Контрерас 1847“ – худ. [[Карл Небел]], [[1851]] г.]]
След превземането на града Скот се отправя с 8500 бойци, на запад към [[Мексико сити]]. В същото време Санта Ана установява отбранителни позиции в [[каньон]] около главния път към столицата, окопавайки 12 000 д.-на армия и артилерия, очаквайки настъплението на Скот. Скот изпраща напред 2600 [[драгун]]и, принуждавайки мексиканската артилерия да открие огън преждевременно. Вместо да продължи по главния път, Скот изпраща останалите войски да заобиколят от север, разполагайки своята артилерия на стратегически височини и обграждайки мексиканците соткъм [[фланг]]афланга. Изненадана от атаката, мексиканската армия е разбита, губейкидава 1000 загиналиубити и повече от 3000 пленени бойци.
 
През май Скот достига град [[Пуебла]], по онова време втори по население в Мексико. Тъй като голяма част от жителите на града и неговите защитници, таят ненавист към Санта Ана, градът се предава без бой на 15 май.
 
ПътятСлед Битката при Чапултепек пътят към Мексико сити е открит след Битката при Чапултепек, след коятои столицата е превзета.
 
=== Край на войната ===
 
== Източници ==
* Polk, James. ''Polk: The Diary of a President, 1845- – 1849, Covering the Mexican War, the Acquisition of Oregon, and the Conquest of California and the Southwest.'' edited by Allan Nevins (1929)
* [http://www.gutenberg.net/etext/4367 ''Personal Memoirs of Ulysses S. Grant''] from [[Project Gutenberg]]
* Bauer K. Jack. ''The Mexican War, 1846- – 1848''. Macmillan, 1974.
* Crawford, Mark; Heidler, Jeanne T.; Heidler, David Stephen, eds. ''Encyclopedia of the Mexican-American War'' (1999) (ISBN 157607059X)
* De Voto, Bernard, ''Year of Decision 1846'' (1942)
* Mayers, David; Fernández Bravo, Sergio A., «La„La Guerra Con Mexico Y Los Disidentes Estadunidenses, 1846-1848» – 1848“ [The War with Mexico and US Dissenters, 1846- – 48]. ''Secuencia'' [Mexico] 2004 (59): 32- – 70. Issn: 0186- – 0348
* Meed, Douglas. ''The Mexican War, 1846- – 1848'' (2003). A short survey.
* Rodríguez Díaz, María Del Rosario. «Mexico’s„Mexico’s Vision of Manifest Destiny During the 1847 War»War“ ''Journal of Popular Culture'' 2001 35(2): 41- – 50. Issn: 0022- – 3840
* Smith, Justin Harvey. ''The War with Mexico.'' 2 vol (1919). Pulitzer Prize winner.
 
 
=== Политическа литература ===
* Albert J. Beveridge; ''Abraham Lincoln, 1809- – 1858''. Volume: 1. 1928.
* Brack, Gene M. ''Mexico Views Manifest Destiny, 1821- – 1846: An Essay on the Origins of the Mexican War'' (1975).
* Fowler, Will. ''Tornel and Santa Anna: The Writer and the Caudillo, Mexico, 1795- – 1853'' (2000)
* Gleijeses, Piero. «A„A Brush with Mexico»Mexico“ ''Diplomatic History'' 2005 29(2): 223- – 254. Issn: 0145- – 2096 debates in Washington before war
* Graebner, Norman A. ''Empire on the Pacific: A Study in American Continental Expansion''. New York: Ronald Press, 1955.
* Graebner, Norman A. «Lessons„Lessons of the Mexican War.» ''Pacific Historical Review'' 47 (1978): 325- – 42.
* Graebner, Norman A. «The„The Mexican War: A Study in Causation.» ''Pacific Historical Review'' 49 (1980): 405- – 26.
* Krauze, Enrique. ''Mexico: Biography of Power'', Harpers: 1997
* Pletcher David M. ''The Diplomacy of Annexation: Texas, Oregon, and the Mexican War''. University of Missouri Press, 1973.
* Robinson, Cecil, ''The View From Chapultepec: Mexican Writers on the Mexican-American War,'' University of Arizona Press (Tucson, 1989)
* Ruiz, Ramon Eduardo. ''Triumph and Tragedy: A History of the Mexican People'', Norton 1992
* Schroeder John H. ''Mr. Polk’s War: American Opposition and Dissent, 1846- – 1848.'' University of Wisconsin Press, 1973.
* Sellers Charles G. ''James K. Polk: Continentalist, 1843- – 1846'' Princeton University Press, 1966.
* Smith, Justin Harvey. ''The War with Mexico.'' 2 vol (1919). Pulitzer Prize winner.
* Weinberg Albert K. ''Manifest Destiny: A Study of Nationalist Expansionism in American History'' Johns Hopkins University Press, 1935.
* [http://www.pbs.org/kera/usmexicanwar PBS site of US-Mexican war program]
* [http://www.loc.gov/rr/program/bib/ourdocs/Guadalupe.html Treaty of Guadalupe Hidalgo and related resources at the U.S. Library of Congress]
* [http://www.smithsonianeducation.org/educators/lesson_plans/borders/start.html Smithsonian teaching aids for «Establishing„Establishing Borders: The Expansion of the United States, 1846-48» – 48“]
* [http://www.usa-presidents.info/pierce/mexican-war.html Franklin Pierce’s Journal on the March from Vera Cruz]