Тамплиери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.111.40.185 (б.), към версия на Denis Marinov |
Oficialniat (беседа | приноси) Пр. |
||
Ред 24:
}}
'''
== История ==
Ред 70:
{{цитат|Светата Дева – постановява Уставът на Ордена – е в началото на нашата вяра, и ради нея, и в нейно име, ако такава е волята Божия, ще бъде свършекът на същата тази вяра.|}}
Десет години по-късно рицарите на Храма вече са триста на брой. Те предвождат три хиляди мъже. Скоро „Орденът на Храма“ вече разполага с добре подготвена, много смела и, което е най-забележителното за онези времена, невероятно дисциплинирана армия. „Новото рицарство“ влиза от сражение в сражение, без да щади кръвта си и да изменя на своята „повеля“ – рицарите тамплиери никога да не се отказват от битка. От [[1119]] г. до [[1291]] г., когато след падането на Иерусалимското кралство християните завинаги загубват Светите земи{{hrf|Bériou|Josserand|2009|?}}<ref name=burman-13-19/>, се сменят двадесет и един Велики магистри на „Ордена на
==== Бойната слава и политическото могъщество ====
За по малко от век тамплиерите постигнат могъщество на два [[континент]]а, каквото никога и никой религиозен орден след тях няма да постигне, а множество днешни международни организации с пълно право ще им завиждат. Това могъщество, което в крайна сметка ще причини тяхната гибел, се заражда в [[Азия]], а след това се разпростира и в Европа; от военната сфера тази мощ скоро е пренесена и в сферите на [[политика]]та и [[финанси]]те, тъй като монасите-воини, които преждевременно стават като [[йезуити]]те, ще предпочетат за методи на действие [[дипломация]]та и сделките.
Силата на тамплиерите се изразява в това, че успяват да овладеят по-бързо и по-основно, отколкото останалите кръстоносци, тази непредвидено усложнена ситуацията. В началото, когато само армиите имат думата, тамплиерите са в първите редици. Тяхната [[йерархия]] е стриктна, а дисциплината им – твърда; във военно отношение и особено във времена, когато битките често прерастват в объркано меле, това е особено важно. Построените от тях по пътищата на [[Изток]]а укрепени замъци са истинско предизвикателство към вековете – тези крепости носят поетични имена: ''le Krak'' ([[Твърдина]]та, днес [[Крепост]]), ''le Château de la Fève'' (Замъкът на погачата на късмета), ''le Gué de Jacob'' ([[
{{цитат|Ние не виждаме и не можем даже да си представим, как бихме могли да просъществуваме и един момент в тези страни без помощта и подкрепата на тамплиерите.|}}
Ред 117:
Рицарите тамплиери установяват основното си седалище във Франция – там, където възниква Ордена им и където те не подозират, че ще намерят гибелта си. След загубата на Светите земи именно оттам, от командорията Храм в [[Париж]] – новата „щаб квартира“ на тамплиерите – тръгват всички нишки, заплетени от Великите магистри<ref>{{икона|en}} {{cite web|last=Selwood|first=Dominic|title=The Knights Templar 4: St Bernard of Clairvaux|url=http://www.dominicselwood.com/the-knights-templar-4-st-bernard-of-clairvaux/|accessdate=29 май 2013}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book|last=Selwood|first=Dominic|title='Quidam autem dubitaverunt: the Saint, the Sinner and a Possible Chronology', in Autour de la Première Croisade|year=1996|publisher=Publications de la Sorbonne|location=Paris|isbn=2859443088|pages=221–230}}</ref>.
==== Натрупване на
През [[1247]] г. владенията на тамплиерите се простират отвъд [[Сена]] и покриват една трета от днешен Париж, от [[Сорбона|Сорбоната]] до мястото, където днес е Площадът на Републиката. Но тези парижки владения са само скромна част ота богатствата, натрупани от „Ордена на Тамплиерите“, тъй като той притежава десет хиляди [[замък]]а, пръснати из цяла Европа, и стойността на това имущество може да бъде оценено на около дванадесет милиарда днешни [[долар]]а. Тази цифра е удивителна за епохата си, а освен това трябва да се помни, че през [[Средновековие]]то индустрия практически не съществува, а националният доход на всяка от европейските страни е около хиляда пъти по-малък от днес.
Ред 138:
През 1285 г. Филип ІV Хубави, внукът на Луи ІХ Свети, наследява [[Крал на Франция|трона на Франция]]. В продължение на цели двадесет години отношенията между Филип и „Ордена на Тамплиерите“ са добри. Но богатството на „Ордена на Тамплиерите“ предизвиква завист от много дълго време. Абатства и епархии остават измамени от всяко завещание, което някой богат рицар прави в полза на тамплиерите. Още в средата на [[12 век]] започват да се надигат гласове, които препоръчват изземване на всички богатства, придобити от Ордена през изминалите десет години. На първия ред сред тези завистници е вечният му противник – „Орденът на хоспиталиерите“, който неуморно плете интриги пред папите с цел да постигне сливането на двата ордена, като изтъква отрицателните последствия на техния ендемичен конфликт. А подобно сливане ще обогати значително хоспиталиерите, чиито, най-вече поземлени, имоти не вдигат цената си със същия ритъм както движимите имущества на тамплиерите, пионерите на [[капитализъм|капитализма]]; именно затова, тамплиерите не искат обединение, което е разбираемо.
Вярно е, че един от съветниците на Филип, [[Пиер Дюбоа]] , измисля следния хитър план: след тяхното обединение, тамплиери и хоспиталиери да бъдат учтиво, но твърдо изпратени обратно към Изтока, а различните страни да си присвоят техните европейски богатства. Дюбоа изчислява печалбата от операцията на осемстотин хиляди френски златни ливри годишно. Вярно е и това, че Филип, измъчван от бюджетни затруднения, е двоен длъжник на тамплиерите – през [[1297]] г. той получава от тях заем от две хиляди и петстотин златни ливри; само година по-късно взема заем от двеста хиляди златни флорина без знанието на Великия магистър, който, разярен, прогонва своя непредпазлив ковчежник. През [[1300]] г. следва нов заем от петстотин хиляди франка, предназначен за зестра на сестра му. Освен това кралят има и морални задължения към Ордена, което със сигурност тежи много повече от всички други дългове в неговото гордо сърце: през [[1306]] г. има повишение на цените вследствие на [[девалвация]] от цели 65 % – третата поред, която предизвиква масов [[бунт]], който го принуждава бързо да потърси подслон в командорията Храм в Париж. Този спомен е двойно по-унизителен за Филип, тъй като известно време преди това той предлага на тамплиерите да бъде приет като почетен член на Ордена, с цел да ги оплете в мрежите си, но му отказват. А всъщност кралят е наясно, че именно тамплиерите помагат тайно за избухването на бунта: точно те правят девалвацията неизбежна, забавяйки
Но това не са единствените подбуди. Как да стане така, че дълго време Филип да може да толерира един рицарски и религиозен орден, освободен от данъци и упражняващ собствено правосъдие, в момент, когато намалява финансовите привилегии на аристокрацията и съдебните привилегии на духовенството. В момент, когато кралят води борба срещу Англия, Орденът дори засилва своите отколешни симпатии към нея. В момент, когато Филип превръща държавата в [[абсолютна монархия]], Орденът разполага с войска от тридесет хиляди воини в страната, а Великите магистри претендират като самия него, че упражняват властта си по „Божие благоволение“. В момента, когато кралят обединява страната, Орденът я разделя на части, които официално нарича самостоятелни провинции.
Ред 224:
Всъщност на Събора наистина има изненада, но не такава, каквато множеството очаква: още на първото заседание Климент V става и започва да чете булата „[[Vox Clamantis]]“, която е съставена току-що. Ако заглавието е игра на думи, то текстът е истински пирует:
{{цитат|Ние премахваме, не без горчивина и вътрешна мъка, не заради юридическо решение, а по силата на апостолическо предписание, Ордена на
Публичният дебат е претупан набързо и Съборът започва да разисква други теми: тревожното увеличаване на броя на публичните домове в близост до Ватикана, назначението на епископ в [[Пекин]] и др.
Ред 327:
== Тамплиерите в литературата ==
За Ордена на
== Филми за рицарите тамплиери ==
|