Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Роден е в [[Пирдоп]] в 1874 г. Публикувал е книги със стихове, пиеси и публицистика.
В 1900 година, като учител в банския курорт [[Вършец]], Дончо Станчев става
Семейната литературна традиция е издигната през 1930-те години от братята писатели [[Емил Коралов]] (Станчев) и [[Лъчезар Станчев]] избрани за членове на [[Съюза на българските писатели]].<ref name="gray">[http://liternet.bg/publish9/zrakova/dnemirov.htm Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-10.]</ref> Бащата Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от болести спечелени във войните.
|