Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
Роден е в [[Пирдоп]] в 1874 г. Публикувал е книги със стихове, пиеси и публицистика.
 
В 1900 година, като учител в банския курорт [[Вършец]], Дончо Станчев става основавалосновател на „Читалището“ и е избран за председател.<ref name="gray2">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15255 Държавен архив – документ, Дончо Станчев – основател и първи председател на Читалището]</ref> Заедно със съпругата си – учителката Донка,<ref name="gray4">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15256 Държавен архив – документ, Донка Станчева – учителка в квартал Заножене на Вършец]</ref> чрез заем от Ипотекарна банка, предприема построяването и завършва в 1911 г. двуетажен дом – осемстаен семеен хотел „Вила Незабравка“, където са отсядали културни дейци и съидейници: [[Димитър Благоев]], [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], [[Васил Коларов]], [[Георги Димитров]], [[Ана Маймункова]].<ref name="gray3">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15491 Държавен архив – документ, „Вила Незабравка“ – паметник на културата]</ref>
 
Семейната литературна традиция е издигната през 1930-те години от братята писатели [[Емил Коралов]] (Станчев) и [[Лъчезар Станчев]] избрани за членове на [[Съюза на българските писатели]].<ref name="gray">[http://liternet.bg/publish9/zrakova/dnemirov.htm Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-10.]</ref> Бащата Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от болести спечелени във войните.