Отваря главното меню

Промени

Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други.
 
Първата си опера — „[[Борислав (опера)|Борислав]]“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на [[Иван Вазов]]. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет — „[[Гергана (опера)|Гергана]]“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери — „[[Запустялата водениеца]]“, либретото е от [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]] и „[[Цвета (опера)|Цвета]]“ — по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската„[[Македонската кървава сватба“сватба]]“ от [[Войдан Чернодрински]]. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет — „[[Косара (опера)|Косара]]“ (1926) по либрето на [[Боян Дановски]] и „[[Алцек (опера)|Алцек]]“ (1930) по либрето на [[Петър Карапетров]]. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
 
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.