Слободан Милошевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премахване на повторение |
поставяне на пропуснатите г-та за годините и др. |
||
Ред 6:
| починал-място= [[Хага]], [[Холандия]]
}}
'''Слободан Милошевич''', {{Звук|sr-SlobodanMilosevic.ogg|чуйте}} ([[Международна фонетична азбука|МФА]] {{IPA|sloˈbodan miˈloʃevitɕ}}, [[Сръбски език|сръбски]]: ''Слободан Милошевић'' или ''Slobodan Milošević'') е [[сърбия|сръбски]] [[политик]]. В периода [[1989]]-[[1997]] г. е [[президент на Сърбия]], а от [[1997]] до [[5 октомври]] [[2000]] г. е президент на [[Съюзна република Югославия]]. Той е лидер и на Сръбската социалистическа партия от самото ѝ основаване. Женен за [[Миряна Маркович]], от която има две деца (Марко и Мария).
== Биографични данни ==
Слободан Милошевич произхожда от черногорския сръбски клан [[Васоевичи]], въпреки че е роден в [[Пожаревац]].
Политическата му дейност започва през [[1959]] г., когато постъпва в [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. През [[1964]] завършва [[право]] в [[Белградски университет|Белградския университет]]. През [[1974]] г. става генерален директор на "Техногаз", а от [[1978]] до [[1983]] г. е директор на "Београдска банка".
През 1984 г. става секретар на Белградската организация на [[ЮКП]]. През [[май]] [[1986]] г. е избран за генерален секретар на ЦК на Сръбската Комунистическа Партия на който пост е до [[май]] [[1989]] г. а на [[28 юни]] [[1986]] г. на 13 конгрес на [[ЮКП]] е избран за член на [[Политбюро]] на ЦК на Югославската комунистическа партия. От 16 май 1986 до 28 юни 1989 г. е заедно с това и член на Председателството на [[Социалистическа република Сърбия]].През май 1989 г. е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]]. На [[28 юни]] [[1989]] година, т.е. само няколко месеца преди падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], Слободан Милошевич държи [[реч на Газиместан]] с която прави недвусмислена заявка за сръбското водачество над [[народ]]ите в бивша [[Югославия]]. През [[1990]] е избран за президент на Сърбия.
На [[21 ноември]] [[1995]] г. Милошевич, заедно с [[Босна и Херцеговина|босненския]] президент [[Алия Изетбегович]] и [[Хърватска|хърватския]] президент [[Франьо Туджман]] подписват [[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]], което слага край на [[война]]та в [[Босна и Херцеговина]] и урежда следвоенното ѝ устройство.
На [[15 юли]] [[1997]] г. Милошевич е избран за президент на [[Съюзна република Югославия]].
На [[27 май]] [[1999]] г. главният обвинител на [[Хагски трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия|Хагския трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия]], [[Карла дел Понте]], повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за [[престъпления срещу човечеството]] по време на войните след разпадането на Югославия.
На проведените президентски избори през [[24 септември]] [[2000]] г., Слободан Милошевич губи от кандидата на блока Демократична опозиция на Сърбия [[Воислав Кощуница]], но отказва да признае поражението си. На [[5 октомври]] [[2000]] г. Милошевич е принуден да се оттегли от президентския пост след проведени масови демонстрации в [[Белград]] и други големи градове.
През 2001 г. в Белград започва да се води дело срещу Милошевич по обвинения в служебни и финасови злоупотреби, а на 1 април същата година той е арестуван.
През май 2001 г. Трибуналът за военни престъпления приема съдебно разпореждане за арестуване на Милошевич за нарушаване на Женевските конвенции. Но тъй като в Югославия съществува конституционната забрана за екстрадиране на югославски граждани трябва да бъде създаден нов закон, който да позволи предаването на Милошевич. През юни 2001 година е приет декрет за сътрудничество с Трибунала в Хага и на [[29 юни]] [[2001]] г. Милошевич е предаден на [[Хагски трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия|трибунала в Хага]]. Няколко дни по-късно той е екстрадиран и е настанен в затвора Схевенинген.
== Процесът ==
На 3 юли 2001 г. Милошевич се явява за първи път пред съда в Хага където заявява, че няма да използва защитници, тъй като според него Трибуналът е незаконна институция, която служи за оправдание на военните престъпления на [[НАТО]]. След като Милошевич не се изказва за вината си, съдията Ричард Мей записва, че той пледира невинен. Междувременно международен екип от адвокати заминава за Хага, за да даде правни съвети на бившия югославски президент. В този екип се включват адвокатите Кристофър Блек, Рамзи Кларк и други адвокати от Канада и Европа.
През септември същата година Карла дел Понте подписва нов обвинителен акт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Хърватия в август 1991 - юни 1992 г. В него Милошевич е обвинен за смъртта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души. Междувременно става ясно, че Дел Понте ще разшири обвиненията си относно [[Косово]] като добави сексуални престъпления и насилствена депортация на хиляди косовски албанци.
На 23 ноември Милошевич е обвинен в [[геноцид]] по време на войната в [[Босна и Херцеговина]] в периода 1992-1995 г. Той е обвинен, че носи отговорност за насилствено експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, както и за смъртта на хиляди [[мюсюлмани (народ)|мюсюлмани]] по време на клането в [[Сребреница]].
На [[12 февруари]] [[2002]] година започва процесът срещу Милошевич. Той се разглежда на два етапа. Първият е по делото Косово, продължава от 12 февруари до 11 септември 2002 г. На него се явяват 124 свидетели. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошаване на здравословното състояние на Милошевич.
Ред 37:
== Смъртта на Милошевич ==
Милошевич е намерен мъртъв в своята килия на [[11 март]] [[2006]] г. във военния затвор на трибунала в Хага.
Аутопсиите установяват, че Милошевич е умрял от [[сърдечен удар]]. Той е имал сърдечни проблеми, свързани с [[високо кръвно налягане]]. Привържениците на Милошевич твърдят, че сърдечният удар е бил предизвикан или допуснат от самия Трибунал, докато неговите критици смятат, че е възможно сам да е виновен. Малко преди смъртта си, Милошевич пожелава да бъде лекуван в Кардио-хирургичния център в Русия, но Трибуналът отказва разрешение, тъй като няма гаранции, че евентуално бягство може да бъде предотвратено. По същото време Милошевич изразява съмения, че може би е отровен. Разразява се скандал, когато става ясно, че според предишен медицински тест от 12 януари в кръвта на Милошевич е открит rifamicin - лекарство, което нормално се употребява за лечение на проказа и туберкулоза, и което е неутрализирало ефекта на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. Милошевич се е оплаквал от наличието на проказа в писмо до руския министър на външните работи. След като случаят е приключен, някои предполагат, че медицинският персонал в Хага умишлено е предписал това лекарство, докато други смятат, че лекарството е взето от него, за да влоши сърдечното си състояние и да бъде изпратен за лечение в Русия, където да избяга. Под въпрос е също, дали той е имал възможност да внесе такива лекарства, след като всички негови посетители са били претърсвани поне веднъж, като резултат от взетите мерки след инцидента през септември 2005 г., когато той взима лекарство от сръбски доктор без разрешение.
Ред 48:
== Оправдаване ==
На 24 март 2016 г. Трибуналът заключава, че Слободан Милошевич не носи отговорност за военните престъпления, извършени по време на войната в Босна от 1992 до 1995 г.<ref>[http://www.icty.org/x/cases/karadzic/tjug/en/160324_judgement.pdf Присъда на Радован Караджич], стр. 1303</ref>
== Източници ==
| |||