Бокс: Разлика между версии

Различията, които срещаме в отделните публикации по отношение възникването на

бокса, постепенно намаляват. Историците и специалистите, посветили се на

По исторически данни, обосновани от египетските йероглифи, статуите в [[Древна Гърция]] и [[Египет]], рисунките по намерените древни вази и други, боксът е

съществувал още преди 5000 и повече години като жестоко и сурово единоборство.

Още в дълбока древност се практикувал юмручният бой, от който се поражда

Няма съмнение, че развитието на бокса като изкуство за самозащита и състезателен

спорт е свързано с древните [[олимпийски игри|олимпийски игри]]. Както и сега, така и в дълбока древност състезанията били едни от главните стимулатори за развитието и масовизирането на отделни спортове. Именно благодарение на древните олимпийски игри „юмручният бой“ се разпространил първоначално из цяла Гърция, а по-късно по време на [[Римска империя|Римската империя]] — – по целия известен тогава свят.

Интересни са данните на някои автори, които посочват, че участниците през тази

епоха използвали кожени ръкавици, намазани с масло, познавали кожения чувал

като средство за тренировка и за развиване на ударната сила. Някои използвали

Отначало юмручният бой се култивирал като традиционно състезание сред войниците

Разликата между древния юмручен бой и съвременния бокс е огромна. Тогава не е

имало теглови категории, рундовете не били определени по брой или

продължителност, липсвали сегашните меки ръкавици, не били строго посочени

забранените удари и действия, нямало стремеж към осигуряване на здравеопазването

Юмручното единоборство се развива и масовизира бързо в Древна Гърция Въпреки

това то било включено в програмата на древните олимпийски игри едва през 988

Основното „техническо“ средство по онова време били отначало голите юмруци, но поради честото им травматизиране те започнали да се покриват с кожени

предпазители (стропиони и цестуси), а по-късно започнали да се използват и

първобитните ръкавици със стоманени топки отпред в ударната част. Особено

Въпреки суровият характер юмручният бой представлявал важно средство за

развиване смелостта, решителността, упоритостта, силата и издръжливостта. Ето

защо бил използван за бойна подготовка и за отбрана, т.е. като средство за

По-късно наред с юмручното единоборство, чрез което се решавали спорни въпроси,

Независимо че страничните удари (крошетата) са по-естествени, инстинктивни

похвати за водене на боя, установено е, че техниката на съвременните прави удари

е изобретение на древните гърци. Историците се обосновават главно с внедряването

Първоначално цестусът се използвал в Древния Египет, а по-късно в [[Крит]] и Гърция.

Той представлявал кожен ремък (или пояс), който се обвивал мишницата близо до

лакътните ямки. По този начин цестусът си осигурявал значителна ударна

По-късно този цестус се заменя с т.нар. „мека“ ръкавица — – цестух, но после и той претърпял по-нататъшни промени, които били наложени от увеличения брой участници в олимпийските игри. „Ръкавицата“ станала по-твърда и обвиванията се правели главно да се предпази ръката от травматизиране вследствие на многократно нанасяните удари. Олимпийските игри допринасят за по-нататъшния развитие на юмручното единоборство. Още от древното минало бокса е най-популярния спорт.

Най-голям принос за развитието на боксовата техника и тактика дават фехтовката и нейните представители в т. нар. „[[Англия|английска]] епоха на възраждането на бокса“ (1700–18001700 – 1800 г.). По време на [[Ренесанс]]а юмручният спорт търпи известен упадък. Доказано е, че съвременната отбранителна тактика е обоснована в основни линии от многогодишния опит в древността, когато с помощта на левия удар боецът държал противника си на разстояние, нарушавал равновесието му чрез блъскане, спирал настъплението му, подготвял за решителен удар по-силната дясна ръка.

С увеличаване на броя на участниците в олимпийските игри от всички краища на

Гръцката и Римската империя конкуренцията, съперничеството нараствало и шампиони

Известно е, че юмручните бойци маневрирали умело през цялото време, с което създавали благоприятни изходни ситуации за атака и контраатака. От запазените статуи и рисунки се вижда, че много от юмручните бойци имали почти съвременна стойка и отлично телосложение — – тънки крака, широки рамене, продълговати мускули. Установено е, че бойците на древността били по-ловки и по-издръжливи,

В програмата на древните олимпийски игри бил включен и панкратионът. Това било

сурово и жестоко състезание, в което се съчетавали борбата и юмручният бой. По

исторически данни в него участвали много известни юмручни бойци от древността

Няколко века по-късно юмручните боеве започнали да се възраждат отначало в

Принос за развитието на бокса дава и [[Джак Броутон]] - – ученик на Фиг (държи тилататитлата шампион от 1735 до 1750), който изготвя първия боксов правилник ([[1743]]), по силата на който се забранява да се нанася удар на падналия състезател и ако единият от боксьорите е в нокдаун се дава 30 секунди почивка. Броутон използва боксовите ръкавици в тренировките си и настоява да се помисли за прилагането им и по време на боя. Настоява пълнежът на ръкавиците за тренировка и състезания да бъде от гъвкави косми с оглед максимално намаляване на силата на удара и предпазване от травми. Този правилник е представен за първи път в неговото училище на Оксфорд стрийт и е измислен след като наранил претендент за титлата и след боя опонента му умрял.

Историците твърдят също, че един от най-признатите състезатели и специалисти-пионери на бокса в научен аспект, е [[Даниел Мендоза]] ([[1792]] г.). Той не разчитал на грубите физически качества и особено на силата, а изготвил оригинални технико-тактически атакуващи и контраатакуващи комплекси, които умело прилагал в боя. По-късно Мендоза бил един от най-добрите преподаватели по бокс в

Англия, [[Ирландия]] и [[Шотландия]].

Известни в историята останали [[Том Гриб]] с отбранителния си стил на боксиране и съвременния тренировъчен режим, който си налагал; [[Том Сойер]] с двойния ляв удар в главата; [[Мейс]], който боксирал еднакво добре с голи юмруци и с ръкавици и се счита за последен представител на английския юмручен бой. Мейс създал по-късно боксова школа в Америка и [[Австралия]]. Там израстват такива състезатели като [[Питър Джонсън]], [[Боб Фитцимонс]], [[Грифо]] и др. Почват да се търсят по-съвременни методи и средства за обучение и боксиране. Левият прав удар се налага вече като основно технико-тактическо средство. Започват тренировки за умелото и разнопосочно придвижване, което било предизвикано от ограничаването на пространството за двубоя. С изменение на боксовия правилник през 1838, допълненендопълнен през [[1853]], се включват нови правила - – боят се провежда вече на ринг - – квадрат с дължина 7,30 метра, опасан с въжета. Забранява се хапането, бъркането в очите, ударите под пояса и ритането. Това дава още по-голям стимул за развитието на боксовия спорт, който се пренася извън нашия континент — – в Америка. Там благодарение на огромните печалби, които носи на менажерите, и голямата слава на победителите в един къс период броят на занимаващите се с бокс става неимоверно голям. Расте и броят на треньорите, които усилено търсят пътища и средства за обогатяване на техниката и тактиката. В тази насока те постигат известен успех. Двустранните срещи на отделните боксьори, чиято продължителност на боя била далеч по-голяма от днешната, били наблюдавани от десетки хиляди любители на бокса. Подобряват се кожените предпазители на ръцете, увеличават се защитните прийоми в тактическите действия.

Участието на ниски на ръст състезатели в боксови срещи с високи противници постепенно наложило да се изменя маниерът на боксиране. ИзползуванетоИзползването само на прави удари от ниските състезатели се оказало нефективнонеефективно и те често губели срещите. Ето защо през [[19 век|XIX век]] започва използуванетоизползването на крошетата, а оттам и воденето на близък бой. С това двубоите станали още по-разнообразни и по-интересни, а по-малките на ръст започнали често да побеждават по-високите си

През [[1869]] г. след неколкократно проведените срещи между Европа и Америка се организира н се провежда първата среща за световно първенство, в която американецът [[Мак Кол]] побеждава англичанина [[Ален]]. Тези международни срещи са съпроводени с шумни реклами, големи обзалагания и били масово посещавани въпреки скъпите входни билети. Интересът към професионалния бокс нараствал все повече и повече. Неговите изисквания обаче — – морални и материални, неговите комерчески насоки и суровост не давали възможност за действително масовизиране на бокса и практикуването му от народа.

Юмручните боеве въпреки тежките травми се радвали на голяма популярност, а бойците се отличавали с отлично здраве и дълголетие (Браутон живял 85 години, Мендоза — – 73, Джексън — – 76, Белгер — – 71, и т. н.).

С излизането на първия аматьорски правилник през [[1865]], съставен от маркиз

[[Куинсбъри]], започнало изграждането на новия облик на аматьорския бокс. Според изискванията на този правилник станало задължително използуването на боксови ръкавици, които въпреки неопределения си размер и тегло намалили в значителна степен както ударната сила, така и травматизирането на ръцете и главата. Особено ценно било и ограничаването продължителността на боя — – определяло се времетраенето на рундовете. С това тежкият и суров боксов спорт станал по-достъпен за младежите.

Състезателните правила на маркиз Куинсбъри — – [[Джон Шатло Дъглас]], включвали следното:

4. Ако единият от противниците (поради слабост или по каквато и да е друга причина) падне, той е длъжен да стане без странична помощ в продължение на 10 секунди, а в същото време другият е длъжен да отиде в своя ъгъл. Когато падналият стане отново на крака, боят продължава до изтичането на трите минути на рунда. Ако единият от противниците не стане до изтичането на 10 секунди след

6. Никой няма право — – нито секундантите, нито който и да е било, да влиза в ринга по време на боя.

Първите представители на бокса в Америка били младежите, които отивали да учат в Англия. Там те имали възможност не само да се запознаят с този спорт, но и да го изучат до такава степен, че след завръщането си в Америка да обучават и да устройват състезания между негрите роби. Така боксът в новия континент се практикувал предимно сред негрите. Първият бял състезател, донесъл голяма

спортна слава на Америка по онова време, бил цирковият борец и силач [[Джон Съливан]]. Той участвал успоредно с новият правилник на Куинсбъри и в срещи по старите "Лондонски"„Лондонски“ правила (т.е. с голи юмруци) чак до 1889, когато побеждава Джейк Килрайн с нокаут в 75 рунд (боят продължава общо 2 часа и 16 минути).

Професионалният бокс, оформил се вече като средство за големи печалби, проникнал

във всички европейски държави и в Америка. В него измененията на правилата

ставали много трудно и мудно; доминирал стремежът боксът да запази зрелищния си

характер. Започват да се редуват срещи за световната титла, които наред с

огромните печалби поддържали интереса на хилядите привърженици на бокса. Не

винаги обаче най-добрият завоювал победата. Големите обзалагания предизвиквали

подкупване на някои гладуващи боксьори, които губели нарочно. Други бивали

Особено трагична е участта на Афро- американеца [[Джо Луис]]. След световна спортна слава, напълнила джобовете на много мениджъри, Луис остава с големи дългове, които още тежат на семейството му.

Подобна е участта на повечето професионалисти. Това именно довежда до упадък на

За разлика от жестокия и вреден професионален бокс аматьорското единоборство се

радва на все по-голямо популяризиране и масовизиране. През [[1904]] г. на Третата олимпиада в [[Сент Луис]] боксът е включен в програма на олимпийските игри. През [[1924]] г. се учредява Международната боксова аматьорска федерация (АИБА), която поема организирането и провеждането на всички европейски първенства и олимпийски боксови турнири. АИБА допринася много за развитието на аматьорския бокс. По своя инициатива и по предложение на различните боксови федерации тя изменя и допълва международния боксов правилник с оглед да се повиши технико-тактическото майсторство, да се намали силовата тенденция на някои страни, да се запази здравето на боксьорите и да се увеличи спортното им дълголетие.AIBA поема и организира провеждането на всички всички световни първенства за всички възрасти , сега вече и за жени. Наред с олимпийските игри и световните първенства в календара на тази организация са включени и много международни турнири, които се провеждат по целия свят. Континенталните първенства като например европейското се поемат от континенталните федерации които са членки на AIBA.