Бадминтон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
У:ЕНЦ
мРедакция без резюме
Ред 33:
В индивидуалната игра сервиращият застава в дясното си поле за сервиране, когато точките му са четни, и в лявото, когато точките му са нечетни.
 
При двойките, ако сервиращата страна спечели разиграване, продължава да сервира същият съсезателсъстезател, но сменя полетата за сервис, така че да сервира на всеки от опонентите си поред. При започване на сервис важат същите правила като при индивидуалните разигравания. Полетата за сервис се определят от позициите на състезателите преди последното разиграване, а не спрямо позициите им в края му. Така всеки път, когато едната от двете страни спечели сервис, сервиращ е този, който не е сервирал последния път.
 
== Системи за отчитане на резултата ==
Ред 42:
*'''Система за отчитане на резултата от 1992'''
 
През 1992 ''BWF'' въвежда нови правила – уговорка на 13-тата и на 14-тата от всички точки (''set''). Това означава, че ако състезателите достигнат резултат 14- – 14 (за жени индивидуално 10- – 10), състезателят, пръв достигнал тази точка можел да реши да избере „уговорка“ (''set'') и да играят до 17 (за жени индивидуално до 12). Ако състезателите достигнат резултат 13- – 13 (за жени индивидуално 9- – 9), състезателят може да реши да избере „уговорка“ и да бъде играно до 18 (за жени индивидуално до 13). Няколко години по-късно този обвързващ избор е премахнат.
 
*'''Система за отчитане на резултата от 2002 – 5х7'''
 
През 2002 ''BWF'', загрижена за непредвидимата и често много голяма продължителност на мачовете, решава да изпробва нова система за отчитане на резултата, за да удовлетвори молбите на рекламодателите и най-вече на излъчващите радиоемисии. Новата система скъсява геймовете до 7 точки и мачът се присъжда на най-добрия от 5 гейма. Когато резултатът стане 6- – 6, състезателят, пръв достигнал 6-тата точка, може да избере „уговорка“ до 8 точки. Тъй като изчисляването продължителността на мача остава проблем и за двете системи, експериментът е изоставен и заменен от изменена версия на традиционната система за отчитане на резултата.
 
*'''Система за отчитане на резултата 3х21'''
Ред 93:
Българската федерация по бадминтон е основана през [[1984]] г. Спортът се практикува в страната от [[1967]] г. благодарение на ентусиасти от [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]] и [[Стара Загора]]. На 23 и 24 декември в Пловдив се играе първият официален турнир по бадминтон. Първите градове, в които се появяват клубове са [[Пловдив]], и [[Варна]]. Първото олимпийско участие на българи в бадминтона е на [[Летни олимпийски игри 1992|игрите в Барселона през 1992]]. Участват седем състезатели.
 
Българско Международно Първенство по бадминтон е международно първенство на открито, провеждащо се в България от 1985 година насам с прекъсване от 1996 до 1998 и през 2000-та година. Турнирът е част от Европейския цикъл по бадминтон. Победителите от 2006 са: мъже индивидуално – Сергей Ивлев от Русия; жени индивидуално – Линда Зечири от България; мъже двойки – Размус Мангор Андерсен и Петер Буур Щефенсен от Дания; жени двойки – Петя Неделчева и Диана Димова от България; и смесени двойки – Тим Детман и Анекатрин Лилие от Германия.
 
[[Петя Неделчева]] е най-добрата българска състезателка по бадминтон, която завършва на пето място на [[Летни олимпийски игри 2004|олимпиадата в Атина през 2004]]. На индивидуално за жени Петя Неделчева побеждава Тине Расмусен (Tine Rasmussen) от Дания и Сео Йон-хи (Seo Yoon-hee) от Корея в първите два кръга. На четвъртфиналите Неделчева губи от Жу Ми (Zhou Mi) от Китай с 11- – 4, 11- – 1.
 
Партньор на Неделчева на двойки за жени е Нели Ботева. Те падат от Ела Трип (Ella Tripp) и Джоан Райт (Joanne Wright) от Великобритания на квалификациите за първите 32 в света.