Георги Димитров (историк): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
 
== Биография ==
Роден е в Кюстендил. През 1851-58 г. учи в Кюстендил при [[АверкиАверкий Попстоянов]], а през 1858-59 г. е учител в [[Свиленград]]. Придружител на митрополит [[Авксентий Велешки]] в пътуванията му в Македония - [[Щип]], [[Кратово]], [[Кочани]]. Деец за църковна независимост. Заради покушението в [[Хасково]] през 1873 г. е арестуван и освободен срещу 100 лири, събрани от „домашните му“. Участва в [[Старозагорското въстание]] през 1875 г. Книгопродавец (1860) и книжар (1867-75) в [[Одрин]], съмишленик на [[Христо Г. Данов]] (от 1860). През 1878 г. се установява в [[Пловдив]]. През 1891 г. се среща с министър [[Георги Живков]] за открити от него археологически паметници в [[Провадия]] и с. [[Врачеш]]. Адвокат. Сътрудничи на в-к [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] (1870), в-к [[Право (1869 - 1873)|„Право“]] (1870), в-к „Източно време“. През 1874 г. издава календар и „Буквар за малки деца“. Автор на тритомния исторически труд „Княжество България“ (1894 /1895/, 1896, 1899).
 
== Исторически труд „Княжество България“ ==