Владимир Жидовец: Разлика между версии

'''Владимир Жидовец''' (на [[хърватски език{{lang-hr|хърватски]]: Vladimir Židovec}}) е хърватски дипломат и общественик, пръв хърватски посланик в [[България]].

Завършва средното си образование в родния си град Карловац, след което учи в университети в [[Загреб]] и [[Виена]], специалностпридобива [[Право]]. В [[1930]] година придобивадокторска степен Доктор по право (1930). От [[1929]] до [[1937]] година работи в адвокатското бюро на баща си в Карловац и се утвърждава като един от извстнитеизвестните хърватски адвокати. По-късно е член на Карловацкото адвокатско бюро.

Владимир Жидовец е и известен хърватски шахматист от 301930-те години на ХХ век и алпинист. Предприема пътуване в България, което описва в списание "Хърватски планинар".

Обществената дейност на Владимир Жидовец е свързана с участието му в хърватското освободително движение. Той е потомствен привърженик на идеята за независимонезависима [[Хърватско]]Хърватия и на хърватския национализъм. Присъединява се към хърватската освободителнапрофашистка организация [[Усташи]], и е шеф наръководи усташкия окръг в Карловац. През април [[1941]] година, по време на разпада на атакуваната от [[Германия]] [[Югославия]], взима активно участие в създаването на [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]].

От края на юли [[1941]] година до август [[1943]] година е хърватски пълномощен министър в [[София]] и, работи за активизирането на политическите и културни отношения между двете страни. ИграеСпомага роля и приза установяването на хърватско-японски дипломатически отношения, като по времето преди установяването им съдейства за срещи на [[Япония|японския]] посланик в София с хърватския водач [[Анте Павелич]]<ref>[http://www.ffzg.hr/pov/pov2/files/3zavod/RADOVI-ZHP-online/krize.pdf Križe, Željka. Diplomatski odnosi Nezavisne Države Hrvatske i Japana, Radovi - Zavod za hrvatsku povjest, vol. 37, Zagreb, 2005, s. 316-319] </ref>.

След Втората световна война Владимир Жидовец, бяга в [[Италия]], но е заловен в [[Генуа]] през [[1947]] година и предаден на югославските власти. След като е разпитван многократно от югославските тайни служби - [[УДБА]], през 1948 година е разстрелян.

През 1944 година д-р Жидовец издава в Загреб своята историческа книга "България днес и през вековете" (''Bugarska danas i kroz vijekove'', Zagreb, 1944), преведена през [[2004]] година на [[български език]]. Той е автор и на студия върху Третото българско царство (''Hrvatska smotra'', 1-2/1944).

* България и Независимата хърватска държава (1941-1944). Дипломатически документи, София, 2004, с. 17-18, 47, 223, 456 и др.

* България през вековете и днес, София, 2004, Издателство "Св. Георги Победоносец"

[[Категория{{СОРТКАТ:Убити от комунистическия режим в Югославия|Жидовец, Владимир]]}}

[[Категория:ПосланициУбити от комунистическия режим в БългарияЮгославия]]