Коринтски провлак: Разлика между версии

Преди прокопаването на канала, ''полуостров'' Пелопонес е бил свързан с останалата част на Гърция чрез земната преграда между [[Коринтски залив|Коринтския залив]] на запад и [[Саронически залив|Сароническия залив]] на изток. От [[1893]] с прокопаването на канала, дълъг 6,3 кмkm, тази земна връзка се замества от мостове, прехвърлени от юг на север.

Коринтският провлак се предполага, че е бил по-компактна и широка земна ивица, която [[тектоника на плочите|тектоничните]] сили и [[Континентален дрейф|континенталният дрейф]] постепенно изтъняват заедно с бавното разширяване на Коринтския залив с около 30 ммmm годишно. Филипсън през [[1892]] година, изучавайки геологията на провлака, наблюдава 2 [[Земетресение|земетръсни системи]] вследствие на [[разлом]]и, които са Коринтският разлом - – в северната част на провлака, и Кромионийският разлом - – в южната част. От наблюденията си в откритите стени на канала Филипсън решава, че провлакът е с [[хорст]]ов произход. По-късни проучвания отхвърлят тези предположения и установяват, че двойки тектонични сили са създавали въртящ момент с хоризонтална ос, причинявайки разломите между ''неотектонични мегаблокове'' простиращи се на север от [[Водосборен басейн|басейна]] на река [[Сперхей]] и на юг до Пелопонес, като наричат тези двойки ''тектонични диполи''.<ref>стр. 3980 от ''Engineering Geology and the Environment: Proceedings.'' International Symposium on Engineering Geology and the Environment. Athens, Greece, 23- – 27 June, 1997. '''Paul G. Marinos.''' Marinos, International Association of Engineering Geology Greek National Group, Greek National Group of IAEG. Taylor & Francis, 2001

Скалните маси, изграждащи провлака, са седиментни и нестабилни. Поради сеизмичната активност на провлака каналът е бил затварян за общо 4 години между 1893 и 1940 за поправки и поддръжка. Само през [[1923]] близо 41 000 куб. метраm³ скална маса пада в канала, което наложило изгребването йѝ в продължение на 2 години.<ref>[[http://www.absoluteastronomy.com/topics/Corinth_Canal "...In 1923 alone, 41,000 cubic meters of material fell into the canal, which required two years to clear it out..."]]</ref>

== История ==

=== При древните гърци ===

Коринтският провлак е бил дом на [[Посейдон]]овото селище, чийто [[стадион]] и [[Фортификация|укрепления]] са били домакин на [[Истмийски игри|Истмийските игри]]. Храмът на Посейдон и други сгради са разкопани на юг от Коринтския канал.

Самият провлак е бил от изключителна стратегическа важност, понеже е бил единственият наземен път от [[Атина]] към [[Спарта]] и близостта му до 2 морета го е превърнал в истинска търговска мечта. Благодарение на тази му стратегическа позиция жителите на град Коринт се облагодетелстували и процъфтявали.<ref>стр. 186. в "Енциклопедия„Енциклопедия на Древна Гърция"Гърция“ от Найджел Уилсън. '''Wilson, Nigel Guy.''' (2006) Encyclopedia of Ancient Greece. Edition: illustrated. Routledge. ISBN 0415973341, ISBN 9780415973342. 800 pages</ref> За древните гърци и техните сравнително леки за мореплаване плавателни съдове [[Трирема|триреми]], разчитащи на силите на вятъра и на гребците моряци, заобикалянето на полуостров Пелопонес е било сравнително трудно начинание, особено през време на буря в капризното [[Средиземно море]]. И днес все още се намират потънали триреми, натоварени с амфори и керамика, статуи и сечива, които са намерили гибелта си в крайбрежните води по врем на буря.

Още от древността имало планове за канал между двата залива, но едва индустриалният 19 век разрешава проблемите с прокопаването на канала и го превръща в реалност. В действителност първият опит да се просече провлакът е още през [[7 век пр.н.е.]] на [[тиран]]а [[Периандър]] (починал през [[586 пр.н.е.]]). Той обаче се отказал от начинанието поради огромните за времето технологични трудности и липса на техника освен примитивни сечива и груба физическа сила. Вместо канал той конструирал евтина и по-малко трудоемка наземна рампа, покрита с камъни, за прехвърляне по земя на корабите. Тази рампа - – [[диолк]]<ref>[http://www.flickr.com/photos/pingnews/420400353/ Isthmus of Corinth, December 1999 (NASA)]"...10 meter-wide stone roadway to pull ships across the Isthmus on wooden cylinders and wheeled vehicles..."</ref> е все още различима и днес предимно на север, а в западната част на юг от прокопания канал.

=== При римляните ===

Когато римляните по времето на [[Римска република|Римската република]], а по късно и [[Римската империя|Римската империя]] завзели Гърция, с инженерния си опит смятали, че ще успеят там, където Периандър се провалил. Предложени били много решения и дори според [[Гай Светоний Транквил]] в "Дванадесетте„Дванадесетте Цезари"Цезари“ [[Юлий Цезар]] ([[48 пр.н.е.|48]] - – [[44 пр.н.е.]]) виждал предимствата на един кратък воден път между заливите, който да даде икономически тласък на новосъздадената от него колония Лаус Юлия Коринтиензис - – [[латински|лат.:]]''Colonia Laus Iulia Corinthiensis''.

Към времето на царуването на [[Тиберий]] инженери пак опитали да прокопаят провлака, но не успели, а продължили наземното прекарване на корабите, като ги тикали върку дървени ролки, подобно на методите, използвани от [[древен Египет|египтяните]] за прекарване на тежките [[гранит]]ни блокове от кариерите до местопредназначението при строежа на [[Пирамида (архитектура)|пирамидите]]; този метод бил в употреба и през [[32]] от н.е. През [[67]] от н.е. поклонникът на гръцкото културно наследство гръкофилът римски император [[Нерон]] ([[54]]- – [[68]] от н.е.) нарежда на 6000 роби да копаят канала с лопати. През 68 г. Нерон умира и начинанието му е изоставено, тъй като неговият практичен наследник [[Галба]] сметнал проекта за прекалено скъп и неизгоден в по-дълъг план.

=== В съвременността ===

През [[1881]] унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер проектират Коринтския канал. Гръцката компания на Андреас Сингрос с основен предприемач Антонис Матсас започват прокопаването през 1881 и го завършват през [[1893]], издълбавайки 6343 метра, 25 метра широк и 8 метра дълбок канал, реално превръщайки [[полуостров]] Пелопонес в [[остров]]. Каналът спестил на мореплавателите 400 кмkm. На места каналът е само 21 метра широк и затова е достъпен само за сравнително малки и плитко газещи плавателни съдове. По него преминават около 11 000 кораби годишно.<ref>[http://www.absoluteastronomy.com/topics/Corinth_Canal обща информация за провлака и канала]</ref>

== Съвременна археологическа политика ==

Останките на каменната рампа [[диолк]], водеща от единия залив до другия, все още се различават и съвременните археолози се тревожат за съдбата на тази историческа ценност. Няколко кампании на гръцки археолози и общественици призовават гръцкото правителство да се погрижи за съхраняването на историческите паметници около канала.<ref> [http://www.yahoo.com/s/908679 репоратажрепортаж на Би-Би-Си (BBC report)]</ref>