|
На различните етнически групи ([[българи]] и [[власи]]), влезли първоначално в състава на [[Княжество Сърбия]] и [[Кралство Сърбия]], не е позволено националното самоопределение, като [[малцинство|малцинствата]] са лишени от възможност за самосъхранение посредством процеса на [[сърбизация]].
{{факт|След окупацията от Сърбия на [[Вардарска Македония]] този процес се усилва, като вследствие от създаването на новото [[Кралство на сърби, хървати и словенци|кралство]] той придобива под въздействие на сърбошовинизма нови причудливи и уродливи форми и спрямо новите народности ([[хървати]] и [[словенци]]), влезли в състава на държавата.|2016|8|8}}
{{факт|На [[20 юни]] [[1928]] г. народният представител от [[Народна радикална партия|Народната радикална партия]] [[Пуниша Рачич]] стреля срещу група хърватски народни представители и убива [[Павао Радич]] и [[Джуро Башарички]], а също така ранява тежко председателя на [[Хърватска селска партия|Хърватската селска партия]], [[Стиепан Радич]], който на [[8 август]] [[1928]] г. умира от раните си. След стрелбата в парламента, опозицията настоява за отмяна на [[Видовденска конституция|Видовденската конституция]] и въвеждане на [[федерализъм|федерализма]]. В [[Загреб]] се провеждат големи демонстрации, като се стига до въоръжени сблъсъци с властта, последвани от множество убити.|2016|8|8}}
След стрелбата в парламента, опозицията настоява за отмяна на [[Видовденска конституция|Видовденската конституция]] и въвеждане на [[федерализъм|федерализма]]. В [[Загреб]] се провеждат големи демонстрации, като се стига до въоръжени сблъсъци с властта, последвани от множество убити.
== Езиков аспект ==
[[Картинка:Balkan dialects belic 1914.jpg|мини|дясно|Сръбските диалекти според [[Александър Белич]] – [[1914]] г.]]
[[Картинка:VaskaZoitchevaBGhistory.jpg|мини|дясно|Васка Зойчева]]
{{факт|Южнославянските наречия (в частност българските [[преходни говори]]), които се говорят на териториите на Поморавието и Тимошко и Нишко, наречени от сърбошовинистите [[Стара Сърбия]], също са обявени за [[сръбски диалекти]]. Под натиска на сърбошовинизма сръбските езиковеди обявяват съществуването на някакъв общ [[сърбохърватски език|сърбохърватскословенски език]], а неговият [[територия|териториален]] обхват според тях достига до [[река]] [[Искър]] (или [[Янтра]]) на [[изток]], и съответно [[Тесалия]] и [[Епир]] на [[юг]].|2016|8|8}}
== Политически аспект ==
{{факт|Сърбошовинизмът вследствие от Великосръбската доктрина се превръща в държавна политика на [[Княжество Сърбия]] и [[Кралство Сърбия]].|2016|6|14}}
{{факт|През 1912 година са сключени редица двустранни международни договори между [[Балкани|Балканските]] държави, насочени срещу Османската империя, оформили т.нар. [[Балкански съюз]]. Същата година избухва Балканската война, като сръбската войска се насочва през [[Санджак (област)|Санджак]] и [[Косово]] в южно направление към Вардарска Македония и Албания, [[окупация|окупирайки]] ги впоследствие.|2016|6|14}}
{{факт|На [[14 октомври]] [[1912]] година на [[Каменния мост]] в [[Скопие]] сръбският престолонаследник [[Александър Караджорджевич]], който е начело на [[сръбска армия]], е посрещнат по традиция с цветя от деца от града. Сред тях е 7-годишната [[Васка Зойчева]]. На въпроса му „Каква си ти?“ ''(„Па шта си ти?“)'', детето отговаря „Българка!“. Шокиран от отговора, бъдещият държавен глава не се стърпява и зашлевява шамар на момиченцето. Случката бързо се разнася и извън границите на [[Кралство Сърбия]]. Общественото мнение в [[Царство България|България]] е възмутено от разигралата се срамна сцена. В недоволството се включва и „народния трибун“ [[Иван Вазов]].|2016|6|14}} В емоционален изблик на чувства, той пише стихотворението ''„Па шта си ти?“''<ref>{{cite book |last= Бобчев |first= Стефан |authorlink= Стефан Бобчев |title= Какво бълнуват сърбите |year= 1915 |publisher= София}}</ref>
{{цитат|
<poem>
Па шта си ти? – такъв въпрос задава
в твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? – с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец.
Па шта си ти? – туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин те полага,
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой, затвор, изгнание -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край.
Че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина,
ще викат с глас през всички времена:
„Тук българи са, българи от памтивека!“
</poem>
|април 1913 г.}}
== Вижте също ==
| 