Завладяване на Сибир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 7:
Окончателното приемане на концепцията за [[Трети Рим]] от Московското велико княжество полага и [[де юре]] темелите на [[Руско царство|Руското царство]], обявено от първия цар - [[Иван Грозни]].
{{факт|От друга страна, руската експанзия на изток се предопределя исторически - в края на ХIV век до началото на ХV век бившите владения на [[Златната орда]] се разпадат последователно на [[Ногайска орда]], [[Тюменско ханство]], [[Сибирско ханство]], [[Казанско ханство]] (1438 г.), [[Кримско ханство]] (1443 г.), [[Астраханско ханство]] (средата на ХV век). Началото на завоевателната руска политика на изток е сложено от [[Ермак Тимофеевич]]. В края на ХIV век - началото на ХV век в [[Москва]] и в [[Твер]] е усвоена технологията за производството на [[оръдия]], а през втората половина на ХV век - началото на ХVI век древноруските земи вече са обединени под егидата на Москва, като към Русия са присъединени и приобщени и редица неславянски народности на север от Москва и в [[Поволжие]]то - [[югра]], [[коми]], [[печори]], [[карели]], [[марийци]], [[мордва]].|2016|8|8}}
{{факт|В основата на руското завладяване на Сибир е [[казаци|казачество]]то. Формално за начало на завоюването на Сибир се счита 1 септември 1581 г. Предходно, на [[Червения площад]] лично първият руски цар Иван Грозни, носи [[мощи]]те на юродива [[Василий Блажени]], полагайки основите на храма [[Свети Василий Блажени]]. Църквата е издигната в чест на победата и завладяването от царя на Казанското ханство, с което се предопределя посоката на цялата руска [[геополитика]] - към усвояването на най-големия континент на земята. Иван Грозни добавя към титула си "и български".|2016|8|8}}▼
{{факт|В края на ХVI век, през т.нар. [[смутно време]], Русия има територия от 5.5 млн. кв.км., т.е. 10 пъти повече от територията на Великото Московско княжество през ХIV век. В началото на ХVII век руското завоюване и усвояване на Сибир се ускорява - започва векът на великите руски географски открития. По това време вече старателно се изграждат дървени крепости ([[острог]]и), които се превръщат в опорни пунктове на руското присъствие. Зад здравите стени прибират стоката си руските търговци, а вътре се разквартируват малки казашки гарнизони. През 1632 г. към Русия е присъединена [[Якутия]], между 1643 и 1653 г. [[Василий Поярков]] и [[Ерофей Хабаров]] (чието име носи [[Хабаровск]]) присъединяват към руската царска корона [[Приамурие]]то (т.е. голяма част от днешния [[Хабаровски край]]).|2016|8|8}}▼
▲Формално за начало на завоюването на Сибир се счита 1 септември 1581 г. Предходно, на [[Червения площад]] лично първият руски цар Иван Грозни, носи [[мощи]]те на юродива [[Василий Блажени]], полагайки основите на храма [[Свети Василий Блажени]]. Църквата е издигната в чест на победата и завладяването от царя на Казанското ханство, с което се предопределя посоката на цялата руска [[геополитика]] - към усвояването на най-големия континент на земята. Иван Грозни добавя към титула си "и български".
▲В края на ХVI век, през т.нар. [[смутно време]], Русия има територия от 5.5 млн. кв.км., т.е. 10 пъти повече от територията на Великото Московско княжество през ХIV век. В началото на ХVII век руското завоюване и усвояване на Сибир се ускорява - започва векът на великите руски географски открития. По това време вече старателно се изграждат дървени крепости ([[острог]]и), които се превръщат в опорни пунктове на руското присъствие. Зад здравите стени прибират стоката си руските търговци, а вътре се разквартируват малки казашки гарнизони. През 1632 г. към Русия е присъединена [[Якутия]], между 1643 и 1653 г. [[Василий Поярков]] и [[Ерофей Хабаров]] (чието име носи [[Хабаровск]]) присъединяват към руската царска корона [[Приамурие]]то (т.е. голяма част от днешния [[Хабаровски край]]).
== Източници ==
| |||