Разлика между версии на „Зета (княжество)“

махам твърдения без източник; факт
(махам твърдения без източник; факт)
(махам твърдения без източник; факт)
 
== Спорове за владението ==
{{факт|[[Велик жупан|Великият жупан]] на [[Велико княжество Сърбия|Рашка]], принадлежащ към [[ааронов клон на Комитопулите|аароновия клон на Комитопулите]] – [[Деса]], завладява Зета и [[Травуня]] през 1148 г. с военната помощ на брат си [[Урош II]], и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите [[средновековни сръбски земи|средновековните приморски сръбски земи]]).|2016|8|8}}
 
{{факт|През 1190 г., друг представител на комитопулите – [[Стефан Неманя]], отвоюва за сина си [[Вукан Неманич]] (или по български: ''Вукан Неманя''), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал [[Стефан I Урош]] – [[Стефан II Милутин]], който с цел [[християнизация]] на сръбските земи издига манастира [[Морача]].|2016|8|8}}
 
{{факт|Между 1276 и 1309 години, Зета е личен [[апанаж]] на кралицата-майка [[Елена Анжуйска]], която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река [[Бояна (река)|Бояна]]. В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник – [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.|2016|8|8}}
 
{{факт|Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то.|2016|6|20}} Рашките [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref>
В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник – [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.
 
{{факт|След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.|2016|6|20}}
 
{{факт|Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то.|2016|6|20}} Рашките [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref>
 
{{факт|В годините от [[1356]] г. Зета е личен апанаж на [[Елена Българска]], подобно на предходния такъв на [[Елена Анжуйска]]. '''Зета''' става [[независимост|независим]]а [[територия]] управлявана от [[династия]]та [[Балшичи]] през 1362 г.|2016|6|20}}
 
== Владетели ==