Алън Тюринг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на 91.139.198.17
Ред 62:
 
''„Бомбата“'' изпробва последователно варианти на настройките на Енигма (ред и положение на роторите и превключвателите на пулта), за да намери вярната комбинация с помощта на т.нар. „атака въз основа на открит текст“ ({{lang-en|crib}}). За всяко възможно положение на роторите машината по електрически път извършва поредица от логически [[Дедукция|дедукции]] и когато установи противоречие, отхвърля това положение и продължава нататък. По този начин остават доста малко на брой положения за по-нататъшен анализ. След първата машина, заработила на 18 март 1940<ref>{{Harvnb|Oakley|2006|p=40/03B}}</ref>, са построени още. Към края на 1941 г. обаче се оказва, че хората и машините не могат да смогват да дешифрират със същата скорост, с която германците усъвършенстват шифъра, а усилията им да получат повече ресурси по канален ред са напразни. През октомври, нарушавайки всяка субординация, екипът начело с Тюринг пише директно до [[Уинстън Чърчил]] и описва затрудненията си
и вероятните ползи от успеха на тяхната работа.<ref>{{Harvnb|Hodges|1983|p=218}}</ref> Според биографа на Тюринг Андрю Ходжис това писмо има огромен ефект. Резолюцията на министър-председателя е „Да се действа днес. Да им се осигури всичко необходимо начаса и ми докладвайте.“ <ref name="Hodges 1983 221">{{Harvnb|Hodges|1983|p=221}}</ref> От този ден нататък работата по проекта потръгва, макар че авторите на писмото не са информирани.<ref>Copeland, ''The Essential Turing'', [http://www.maths.ed.ac.uk/~aar/turingletter.pdf pp. 336–337336 – 337].</ref> Към края на войната работят над 200 „Бомби“.<ref name=codebreaker>{{cite web | last1 = Copeland | first1 = Jack | last2 = Proudfoot | first2 = Diane | authorlink = Jack Copeland | title = Alan Turing, Codebreaker and Computer Pioneer | url = http://www.alanturing.net/turing_archive/pages/Reference_Articles/codebreaker.html | publisher = alanturing.net |date=May 2004 | accessdate =27 July 2007}}</ref>
 
След като германците сменят системата на кодиране и преминават към роторна шифровъчна машина „Lorenz“, Тюринг предлага за разшифроване да се използват [[статистически методи]] и те залягат в принципа на действие на ''„Colossus“''[[Colossus Mark I|Colossus]], един от първите в света [[компютри]] с [[Вакуумна лампа|електронни лампи]]. Самият той не участва директно в проекта, тъй като заминава за САЩ, където работи по проект за шифриране и дешифриране на човешка реч с кодово име ''Delilah''.<ref>{{Harvnb|Hodges|1983|p=273}}</ref> Тази разработка идва твърде късно, за да намери приложение във войната, макар че Тюринг успява да демонстрира работеща система, която шифрира и дешифрира реч на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]].<ref>{{Harvnb|Hodges|1983|p=346}}</ref>. През 1946 г. Тюринг е удостоен с „[[Орден на Британската империя]]“ за работата си в Блечли Парк.
 
== Първите компютри ==