Янтра: Разлика между версии

'''Янтра''' (в [[Античност|античността]] на {{Lang-la|Iatrus, Ятрус}}) е [[река]] в [[Северна България]], [[област Габрово]] —– общини [[община Габрово|Габрово]] и [[община Дряново|Дряново]], [[област Велико Търново]] —– общини [[община Велико Търново|Велико Търново]], [[община Горна Оряховица|Горна Оряховица]] и [[община Полски Тръмбеш|Полски Тръмбеш]] и [[Област Русе]] —– общини [[община Бяла (Област Русе)|Бяла]] и [[община Ценово|Ценово]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината и&#768; е 285,5 км<ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first=Румен |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0546-6 |pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>, която и&#768; отрежда 7-мо място сред реките на България. Река Янтра се явява третият по-дължина приток на [[Дунав]] в България след [[Искър]] и [[Осъм]].

Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 мm) в [[Шипченска планина]] на [[Стара планина]], на 1 220 мm н.в. До град [[Габрово]] тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между [[Габрово]] и село [[Янтра (Област Габрово)|Янтра]] пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото [[Стражата (плато)|Стражата]] и се насочва на североизток, като долината и&#768; се разширява и по терасите и&#768; се появяват обработваеми земи.

Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град [[Долна Оряховица]] и селата [[Върбица (Област Велико Търново)|Върбица]] и [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]]. След устието на най-големия си приток [[Росица (река)|Росица]] Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село [[Долна Студена]] течението и&#768; става северозападно и между селата [[Белцов]] [[[[Джулюница]]]] [[Новград]] образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река [[Дунав]] (на 536-ти кмkm), на 19 мm н.в., на 1,7 кмkm северозападно от село [[Кривина (Област Русе)|Кривина]].

Площта на водосборният басейн на Янтра е 7 861,6 кмkm², което представлява 1,0% от водосборния басейн на [[Дунав]], а границите му са следните:

* на запад — с водоброрнитеводосборните басейн на река [[Осъм]] и малкият приток на Дунав — река [[Барата]];

* на североизток и изток — с водосбрнитеводосборните басейни на реките [[Русенски Лом]] и [[Камчия]];

::::* → [[Казълдере]] (Горно Казълдере) 22 / 63 (влива се в язовир "„[[Ястребино (язовир)|Ястребино]]")

Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода, (язовир "Христо„Христо Смирненски" за град [[Габрово]] и много от селищата в региона. Поречието и&#768; се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и "Любово".

* 43,6 кмkm от първокласен път № 5 [[Русе]] — [[Стара Загора]] — [[Маказа]], в т.ч.:

: 10,6 кмkm в района на град [[Габрово]];

* второкласен път № 54 [[Вардим]] — [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], в участъка от село [[Ценово (Област Русе)|Ценово]] до [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], на протежение от 8,2 кмkm.