Българска армия: Разлика между версии

Главните задачи на армията са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през [[1881]] г., [[1886]] г., [[1923]] г., [[1934]] г. и в [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември 1944 г.]], при потушаването на селските вълнения от [[1900]] г., [[Войнишко въстание|Дезертьорските бунтове]] от [[1918]] г., бунта от [[Юнско въстание|юни]] и метежа през [[Септемврийско въстание|септември]] [[1923]] г., действа срещу [[партизанско движение в България|въоръжената комунистическа подривна дейност]] на т.н. „партизани“ в старите и новообединени предели на държавата през [[1941]] – [[1944]] г. , след т. нар. [[Деветосептемврийски преврат]] 1944г създава и участвуваучаства в силови действия и наказателни акции срещу т. нар. "Антинародни елементи" - лица вражески настроени към властта на правителството на ОФ през 1944 -1945, но също и лица имащи фашистки убеждения както с редовни войскови части , така и със специални съединения и органи с военно полицейски и политически функции - Помощник командирите , Гвардейските единици ( [[Българска народна гвардия]] - военни единици съставени от доброволци с военно политически и военно полицейски функции) и РО 2(военно полицейския отдел за политически пресъпления при военното разузнаване) при Разузнавателния отдел при Щаба на войската в полза на т. нар. [[Народен съд]] за охрана на арестанти и изпълнение на смъртни присъди както и в наказателни операции срещу т. нар. "Горяни " 1946-1947г - партизанско антиотеченофронтовско движение , а така също и при [[Възродителен процес| преименуването на българските мюсюлмани]] в края на [[20]] век.

Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. дошлата на властни [[Българска комунистическа партия]] (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, остават на служба офицерите верни на Отечествения фронт участвувалиучаствали в преврата , върнати са на служба в армията офицери уволнени след преврата на 19 май 1934г ( например ген. [[Владимир Стойчев]] който става командир на Първа Българска армия и член на БКП от 1944г) като много от последните две групи офицери са или членове на Полтическия кръг "Звено " начело със запасния полковник Кимон Георгиевстанал министър председател на България или са или стават членове на [[БКП]] създадена е [[Българска народна гвардия]], включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от [[Партизанско движение в България|партизани]] и други привърженици на крайната левица , в част от командирския състав има и запасни офицери в други случаи има действащи офицери от армията членуващи в БКП . В останалите части са назначени за помощник-командири членове на [[БКП]] които в повечето случаи са запасни офицери ( например ген. [[Фердинанд Козовски]] , ген . [[Щерю Атанасов]] и мн.др.) но в други случаи са дотогава цивилни и получават офицерско звание .<ref name="БДИ-БНА">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 33 – 34}}</ref>