С подписването на [[Крайовска спогодба (1944)|споразумението]] на [[5 октомври]] [[1944]] г. в [[Крайова]] се урежда положението на българските войски на югославска територия, сражаващи се срещу германските войски във взаимодействие с [[ЮНОВ]] и [[Съветската армия]]. Така се създават условия за подписването на примирие. От друга страна в началото на октомври в Москва пристигат английският премиер-министър [[Уинстън Чърчил]] и неговият министър на външните работи [[Антъни Идън]]. Целта на тяхната визита е уеднаквяването позициите по някои възлови въпроси на заключителния етап на войната в Европа. В състоялите се разговори, поради започналата кампания за президентски избори не може да вземе участие президентът на САЩ [[Франклин Рузвелт]]. Вместо него в разискванията участвуваучаства посланикът на САЩ в СССР [[Аверил Хариман]]. На 11 октомври 1944 г., съветският министър на външните работи [[Вячеслав Молотов]] информира България за взетите решения относно разделянето на Балканския полуостров на сфери на влияние – за България процентното отношение е 80 към 20 в полза на СССР и 50 към 50% спрямо Югославия. В хода на състоялите се разговори, съветското ръководство се отнася отрицателно към използването на английските въоръжени сили в разрешаването на политическия конфликт в Гърция с [[ЕАМ]]-[[ЕЛАС]], независимо от положението, че СССР признава значението на Гърция за английските интереси в региона. Приетите в Москва решения са предадени на българското правителство още същия ден, като в него се подчертава, че първото условие, което трябва да изпълни българското правителство, за да влезе в преговори за примирие, е българските военни сили да бъдат изтеглени съответно от гръцка и югославска територия, като това изтегляне трябва да се осъществи в срок от 15 дни. За упражняването на надзор по изпълнението на това условие е упълномощена създадената Съюзническа контролна комисия (СКК), намираща се под ръководството на съветската страна.
