Разлика между версии на „Богиня-майка“

м
„ѝ“ вместо „й“
м („ѝ“ вместо „й“)
 
== Анатолия ==
Многобройни женски фигурки датиращи от неолитното селище Чатал Хююк в Анадола са интерпретирани като доказателство за култа към богинята - майка (датиращ от 7500 г.пр.Хр.). Джеймс Меларт, който ръководи разкопките на обекта през 1960 години, защитава тезата, че фигурките представляват Великата богиня, която е начело на пантеона на една по същество матриархална култура. Откритата фигурка на жена седяща на трон със две лъвици седящи от двете йѝ страни, открита в кош за зърно според Меларт е поставена там като тотем за защита на реколтата и зърното. В по-късните изследвания, фигурката е интерпретирана като прототип на Кибела. Според данните от последните разкопки на обекта свидетелстват, че матриархалната култура доминираща това древно селище е почитала Богинята - майка.<ref>Mellaart, James (1967). Catal Huyuk: A Neolithic Town in Anatolia. McGraw-Hill. p. 181</ref><ref>Hodder, Ian (2005). "New finds and new interpretations at Çatalhöyük". Çatalhöyük 2005 Archive Report. Catalhoyuk Research Project, Institute of Archaeology</ref>
 
== Тракийска религия ==
 
'''Великата богиня майка''' е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, [[Слънцето]]. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните йѝ функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на [[Тракия]] (VIII - VI в.пр.Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като [[Бендида]], [[Котито]], [[Брауро]], [[Зеринтия]] и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една [[религия]], развита в безкнижовна и мистериална среда.
 
С помощта на старогръцки наименования, използвани от наблюдатели и пътешественици из Тракия, както и на иконографски решения върху плочи и изделия на [[торевтика]]та, днес е съди, че пердонифицираните на Великата богиня - майка в Тракия са: покровителка на животните и на лова, на плодовитостта и на плодородието, пазителка на култа към Слънцето и на живия свещен огън, на жените майки и стопанки, но и на девиците, хранителка на обредите, с които избраници се посвещават във вярата към нея и на онези, с които се извършва инициациqта ([[сакрално]]то въвеждане в [[сан]]) на владетеля.
43 645

редакции