Вълчан войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mswango (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 13:
 
==Биография==
Вълчан Войвода е много известна личност в народните предания в Северозападна България, в Самоковско, Търновско в [[Странджа]], [[Сакар]], [[Източна Стара планина]] Лудогорието и Добруджа. Според най-разпространената легенда е родом от с. [[Осеновлаг]] до [[Своге]] в [[Стара планина]], или с. Косача Пернишко, според много други от [[Лозенградско]] или Малкотърновско в [[Странджа]]. Като много млад убил турчин който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край, стигнал до [[Бяло море]] и там се побратимил с гръка Спирос Димитър който го научил на рибарство и мореходство, двамата мислили да се занимават с пиратство около Цариград, но с малкия им каик било безумие и Вълчан решил да събере дружина и да завардят някой пролом, Спирос дошъл с него, а Кара Емин ага, който познавали от Цариград щял да им бъде шпионин и да съобщава за богати кервани. Работата потръгнала със смелия и съобразителен Вълчан начело, събрала се голяма дружина, а неговия побратим поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей и Петър били подвойводи. Вълчан другарувал и с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо. с тези последните построили [[Устремски манастир|Устремският манастир, наречен затова "Хайдушки"]] в Сакар планина, а с поп Мартин и другите - [[Седемте престола|Манастира 7-те престола]] в Стара планина. <ref>[http://treasures.zonebg.com/legs.htm Тайните съкровища в България]</ref> Така Вълчан се издигал в нещо като главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис и всяка година правел сбор на всички хайдути и войводи които имало в България в центъра йѝ - в местостта Станчов полугар до Троян, където събирали пари за челядта на пострадалите си другари и за освобождението на България, а Вълчан давал много пъти над всички. Събраното държели в Общата Маара, която само той знаел и можел да ходи. <ref>[http://zamoreto.com/%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82o-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0/ Легенди за Вълчан войвода]</ref> Легендите за войводата са безкрай, някои свързват "трезора" на хайдутите, не с планината, а с лагуните при Ропотамо, където бил рибарувал, или с разни вирове или с други планини, като Сакар, а не с Балкана. Казват, че  дал хайдушката хазна на Евлоги и Христо Георгиеви да се построи след освобождението Висша българска школа, което те и правят построявайки Университета, че имането е открито от комунистите по време на режима им<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=308137 Комунисти открили златото на Вълчан войвода] </ref> или е че упорито е търсено, но не е открито<ref>''[http://souroujon.blog.bg/technology/2009/07/14/imaneto-na-vylchan-voevoda.363723 Само в района на Змейкале - село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато?! За съкровището знаел члена на ЦК Георги Йорданов.]''</ref>, че Вълчан става хайдутин със сестра си Рада – за да я спаси от „пашата на Орхание” и воеводата бил уловен от леденишкия спахия, стария Ахладоолу, или минал Дунава, че и в сборника Български народни песни от Македония на братя Миладинови народът и в този български край тачи и пее за Вълчан Войвода. Изследователя Йордан Перчинков в труда си „Вълчедръм – докосване до миналото”. цитира една приписка от тогавашното хайдушко време, в която се казва следното: ''„Ние бяхме 99 души без майки и бащи. Турска вяра не щем. Боже, Боже, пари и богатство ни даде, и юначни години, но българско царство не ни даде…”.''  (Вълчан войвода, поп Мартин, Али бей врачански и Бела Рада)<ref>Българските [http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=26965.0 войводкини.]</ref>
 
Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил [[поп Мартин]]. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване, е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г. Вълчан се среща с капитан [[Георги Мамарчев]] (1786-1846 г.) в [[Букурещ]], вуйчо на [[Георги Раковски]]. [[Раковски]] в своите мемоари пише за Кара Кольо: „ моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.