Въстание на наемниците на Картаген: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 55:
 
== В литературата и изкуството ==
Съдбоносните събития на североафриканския бряг са представени в романа „[[Саламбо]]“ на [[Гюстав Флобер]], написан през 1862 г., който описва историческите събития на фона на невъзможна любов на Мато към картагенската жрица Саламбо, дъщеря на Хамилкар Барка (която пази под [[талит]]а [[държавна тайна|държавната тайна]] на някога славния античен и пунически Картаген). Повечето от главните герои в романа са исторически личности (въстанически предводители или картагенски военначалници). Романът е екранизиран, като по него са създадени и няколко опери. [[Картагенски тофет|Картагенският тофет]] също носи името на главната жрица на града и героиня на Флобер. Върху капака на великолепен съркофаг, открит в некропола на Сент-Моник и изложен в [[Национален музей на Картаген|музея на Картаген]], е изобразена жена, най-вероятно жрица, облечена в костюма на божеството, на което е служила. На главата си носи воал, а тялото йѝ е покрито от 2 дълги крила, като в едната си ръка носи гълъб, а в другата - съд с благовония.
 
През есента на 1859 г. френска археологическа експедиция под ръководството на Бьоле, член на Френския институт, завършва кампанията си по проучване на античния Картаген с некропола Гамар, разположен в североизточната част на полуострова. Оказва се, че той съдържа изключително и само еврейски погребения от [[Римски Картаген|римската епоха в историята на града]]. Това странно обстоятелство привлича любопитството на Гюстав Флобер към археологическата и друга история на най-големия враг на [[SPQR]].