Дъсти Спрингфийлд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Английски музиканти; Добавяне на Категория:Английски певци, ползвайки HotCat |
LordBumbury (беседа | приноси) м „ѝ“ вместо „й“ |
||
Ред 18:
}}
'''Мери Исобел Катрин Бернадет О'Брайън''' ({{lang-en|Mary Isobel Catherine Bernadette O'Brien}}), известна с професионалното си прозвище '''Дъсти Спрингфийлд''' (''Dusty Springfield'') и наричана ''Бялата царица на соула'' (''The White Queen of Soul''), е [[UK|британска]] [[Поп музика|поп]] и [[соул]] [[певица]], чиято кариера продължава от края на [[1950-те|50-те]] до [[1990-те|90-те]]. Има особен, прочувствен глас, който ѝ помага да се нареди сред най-важните певци на [[уайт соул]]а. Когато е на върха на славата си, тя е една от британските музикални изпълнителки с най-висок търговски успех. 18 от неините [[Сингъл|сингли]] попадат в Билборд [[Хот 100]] в периода 1964-1970. Отредено ѝ е място в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]] и в [[Британска музикална зала на славата|Британската музикална зала на славата]]. Някои международни анкети определят Спрингфийлд като една от най-великите [[Рок музика|рок]] изпълнителки за всички времена. Имиджът
Ражда се в Западен Хемпстид, Лондон, и семейството на младата британка прекарва части от свободното си време в слушане на музика. В къщата си тя се научава да пее. През 1958 г. се включва в първата си професионална група, Лана Систърс, а след две години сформира вокално трио за поп и фолк музика, Спрингфийлдс, където съдейства с брат си Том. Нейната солова кариера започва през 1963 г., когато се появява енергичния поп хит ''I Only Want to Be with You''. Следват хитовете ''Wishin' and Hopin<nowiki>'</nowiki>'' (1964), ''I Just Don't Know What to Do with Myself'' (1964), ''You Don't Have to Say You Love Me'' (1966), и ''Son of a Preacher Man'' (1968).
Тя изпитва сантименти към американската популярна музика, и от 1965 г. представя слабо известни соул певци на британската публика, главно музиканти на договор с Мотаун. Тя никога не е считана за представител на северния соул, но творбите
Отчасти покрай този принос, след година тя се превръща в най-касовата певица в света, и застава начело на ред анкети за популярност, а също и печели наградата "Най-добър международен вокал" на Мелъди Мейкър. Тя е първият британски певец, който печели в избора на читателите на Ню Мюзикъл Експрес за "Най-добра жена певец".
| |||