История на българите (Константин Иречек): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „е първият“ вместо „е първия“
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 21:
| бележки = [http://www.promacedonia.org/ki/index.html История на българите с поправки и добавки от самия автор, издателство "Наука и изкуство", 1978 г., София]
}}
'''История на българите''' е [[историография|историографско]] изследване (Дисертацията на Иречек e озаглавена „История на българите“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага) излязло на [[чешки]] и [[немски]] за първи път през [[1876]] г. - годината на [[Априлско въстание|Априлското въстание]].<ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref> <ref> {{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=21 юни 2014}}</ref> Авторът йѝ е младия чех [[Константин Иречек]], едва 21-годишен, което донякъде е парадоксално с оглед на обстоятелството, че това е първият академичен труд по [[история на България]]. Компетентността на младия чех, както и възможността да използва достоверни исторически источници остават под въпрос.
 
Под заглавието '''История болгар''' след това се появява в два руски превода — единият на финландеца Брун и на българина Палаузов в [[Одеса]] <ref> {{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=21 юни 2014}}</ref>, а другият на професор Яковлев във [[Варшава]]. Историята се появява на [[български]] в превод на Райнов и Бояджиев в Търново през 1886 г.<ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |translator= |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=21 юни 2014}}</ref>, и на унгарски в превод на Майер през 1889 г.
 
== История на историята ==
Иречек обяснява интереса си към българската и сръбска история от библиотеката на дядо му по майчина линия - [[Павел Шафарик]]. Сериозна подкрепа за набавянето на материали за написването на труда оказва от 1871 г. насетне основаното през 1869 г. в [[Браила]] [[Българско книжовно дружество]]. Още през втората половина на 1875 г., когато излезли от печат отделни части от чешкото издание на „История на българите”, вестта за написването и печатането йѝ възбудила най-вече българите.
 
През февруари 1876 г. [[Марин Дринов]] прави първата рецензия на български учен върху чешкото и немското издание на „История на българите”.<ref>{{Citation |last= Дринов |first= Марин |author-link= |year= 1915 |editor-last=Златарски |editor-first=Васил |contribution= К. Иречек „Българска История“ |title= Трудове на М.С. Дринова |volume= ІІІ |edition= |publisher= Българска академия на науките |publication-date= 1915 |publication-place= София |pages=234-246 |url= http://archive.org/stream/schineniia03drin#page/234/mode/2up |accessdate= 21 юни 2014}}</ref> {{факт|Като описва съдържанието на книгата, Марин Дринов сочи преди всичко достойнство йѝ като пръв цялостен опит да се напише история на българите от най-древни времена до наши дни. Воден от [[критика]]та, Дринов отбеляза й, че този труд има несъмнени грешки и пропуски.|2016|6|21}}
 
{{факт|„История на българите” предизвикала голям интерес и в Русия, и още в началото на 1876 г. Славянският комитет решил да я преведе на руски език, като това начинание било осъществено от одеските българи. През април и май 1878 г. към историята била отправена сериозна критика от руския учен-славист [[Викентий Макушев]] (1837-1883) - под заглавие „Разбор книги К. Иречека”.|2016|6|21}}