Уикипедия

История на будизма: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 90:
Взаимодействието между гръцките и будистки култури може да е оказало някакво влияние върху развитието на Махаяна, както будизма разработил сложен философски подход, повлиян от класическата гръцка философия, а отношението човек-бог към Буда напомня за гръцките богове. Също така е по това време, че първите [[антропоморфия|антропоморфни]] изображения на Буда са намерени най-често в реалистичния [[гръко-будизъм|гръцко-будистки]] стил: "Човек би могъл да приеме, че класическото влияние включва общата идея, изобразяваща човека-бог в тази чисто човешка форма, която е разбира се добре позната на Запад е повече и най-вероятно по примера на отношението на човека на Западния свят към боговете му бил наистина важен фактор за промяната на вярата му."<ref>Boardman, The Diffusion of Classical Art in Antiquity</ref> Последното нежелание към антропоморфни изображения на Буда и изтънченото развитие на непортретни символи, за да се избегне (дори и в описателните сцени, където щели да се появят други човешки фигури) и изглежда е свързано с една от проповедите на Буда, записани в Дигха Никая, които обезсърчават представите за него след изчезването на тялото му<ref>"Due to the statement of the Master in the Dighanikaya disfavouring his representation in human form after the extinction of body, reluctance prevailed for some time". Also "Hinayanis opposed image worship of the Master due to canonical restrictions". R.C. Sharma, in "The Art of Mathura, India", Tokyo National Museum 2002, p.11</ref>. Вероятно без да се чувстват обвързани от тези ограничения, както и заради "култа на формата”, гърците са първите, които се опитали да създадат скулптурно изображение на Буда"<ref>[http://www.abebooks.co.uk/book-search/title/living-zen/author/linssen-robert/ Linssen, "Zen Living"]</ref>.
 
В много части на античния свят, гърците развили [[синкретизъм|синкретични]] божества, които биха могли да станат обща религиозна насоченост за групите с различни традиции: добре известен пример е синкретичния бог [[Серапис]], въведен от [[Птолемей I]] в [[Египет]], която комбинира аспекти на гръцки и египетски богове. Както и в Индия било съвсем естествено за гърците да създадат единен общ божесто чрез комбиниране на образа на гръцкия бог-цар (Бога-Слънце [[Аполон]] или на обожествен основател на Индо-гръцкото царство Димитрий) с традиционните атрибути на Буда. Много от стилистичните елементи в образите на на Буда са с гръцко влияние: [[гръко-римски свят|гръко-римската]] [[тога]] като вълнообразна роба, покриваща раменете (по-точно, по-леката йѝ версия гръцкият химатион), на позиция контрапост на правите фигури (виж : 1-ви-2-ри век Гадхара изправени Буди), на стилизираната [[средиземно море|средиземноморско]] къдрава коса и кок (ушниша) очевидно произлиза от стила на [[Аполон Белведерски|Аполон Белведере]] (330 г.пр.Хр.)<ref>[http://www.artlex.com/ArtLex/h/images/hellenis_apolbelve.det.lg.JPG Аполон Белведерски:изображение]</ref>, а измереното качество на лицата е представено чрез силен художествен [[Реализъм (изкуство)|реализъм]]. Голямо количество пластики, съчетаващи будистки и чисто елинистични стилове и [[иконография|иконописи]] са разкрити в [[гандхара|гандхарската]] област Хада.
 
Няколко влиятелни гръцки будистки монаси се отличават по онова време. Махамаракшита (букв.пр. като "Велик учител/Пазител на Дхарма"), бил "грък" ("Йона") един от главните будистки монаси"според Махавамса (<ref>[http://lakdiva.org/mahavamsa/chapters.html гл. XXIX]</ref>), който ръководел 30 000 будистки монаси от "гръцкия град Аласандра "(Александрия на Кавказ, около 150 км северно от днешния [[Кабул]] в [[Афганистан]])в Шри Ланка за освещаването на Великата ступа в Анурадхапура по време на управлението (165 пр.Хр. - 135 пр.Хр.) на цар [[Менандър I]]. Дхармаракшита ( на [[санскрит|санскритски]]) или Дхамакхита(на [[пали]]) (в превод: Защитен от Дхарма) е един от мисионерите, изпратени от маурийския император Ашока да прозелитизира будистката вяра. Той е описан като грък (пали: "Йона", букв. "йониец") в ръкописа Махавамса.
 
===Централно-азиатска експанзия===
Будистка златна монета от Индия била открита в Северен [[Афганистан]] в археологическия обект [https://en.wikipedia.org/wiki/Tillya_Tepe Тиля-тепе] и датира от 1в.сл.Хр. На обратната страна йѝ е изобразен ходещ лъв с [[Три скъпоценности|нандипада]] пред него с кхаротшийски буквени знаци пише:"SiH [о] vigatabhay [о]" ("Лъвът, който разсейва страха"). Будистите от школата Махаяна изобразявали Буда с животни като лъв, слон, кон и бик. Символът наречен от археолозите и историците "нандипада" е всъщност смесен символ. Символът на върха символизира "Средния път на" Будадарма. Кръгът с център символизира чакра. По този начин смесения символ символизира "[[Дхармачакра|Дармачакра]]". По този начин, символите на обратната страна на монетата заедно символизират Буда, който завърта колелото Дхамачакра. В "Лъвската столица" на Индия Сарнат върху стенопис е изобразен Буда, който завърта колелото [[Дхармачакра|Даммачакра]] на цилиндър с лъв, слон, кон и бик, които също завъртат Дхамма чакрите. На лицевата страна на цилиндъра е изобразен гол мъж облечен с елинистична [[хламида]] и носещ на главата си украшение докато върти будисткото колело. А в легенда от ръкописа Кхароштхи четем "Дармачакраправата [ко]" ("Този, който завърта Колелото на Закона"). Предполага се, че това е вероятно ранната представа за Буда<ref>"Il semble qu'on ait là la plus ancienne représentation du Buddha, selon une modalité qui n'est pas encore celle de l'iconograhie boudhique traditionnelle" (French): "It seems this might be the earliest representation of the Buddha, in a style which is not yet that of traditional Buddhist iconography", in "Afghanistan, les trésors retouvés", p280.</ref>.
 
Украшението на главата символизира "[[Среден път|Средния път]]". По този начин се разбира, че човека с украшението на главата е човек, който се придържа към средния път. В един от печатите намерени в Индуската долина са намерени подобни накити за глава носени от 9 жени!
Ред 200:
Синран проповядвал на обикновените хора учейки ги на нембуцу (молитва към Буда Амида), която е деклариране на вяра на спасение чрез [[Буда Амитаба|Амида]]. Също така за първи път в историята на будизма Синран създал нова школа позволяваща брак на монасите като сключил собствен брак, което се смятало за табу в традиционния будизъм по онова време.
 
Друго събитие през периода Камакура било появяването на [[Дзен]] чрез въвеждането йѝ в будизма от Доген и Ейсай при завръщането им от Китай. Дзен е във висша степен философска школа, използваща прости думи, които изразяват дълбок смисъл, но в историята на изкуството тя се характеризира основно с така нареченото дзен-изкуство, оригинални картини (като картини, нарисувани с туш-гохуа и [[Енсо]]) и чрез поезия (особено [[хайку]]), като Дзен стреми да изрази истинската същност на света чрез живи, лишени от натруфеност недуалистични образи. Търсенето на просветлението "в момента" също е довело до развитието на други важни производни изкуства като чайната церемония Тядо и [[икебана]], изкуството за аранжиране на цветя. Тази еволюция стигнала дотам, че разглежда почти всяка човешка дейност като изкуство със силно духовно и естетическо съдържание, и особено тези, свързани с бойни техники и ([[Бойно изкуство|бойните изкуства]]).
 
Будизмът остава активен в Япония и до днес. Около 80 000 будистки храмове са запазени и реставрирани редовно.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_будизма“.