Лавина (филм): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 55:
 
Блага Димитрова посреща новата 1965г на хижа Райпод в. Ботев, в компанията на алпинисти, които разказват за преживелици по планините, включително и за гибелта на свои колеги и приятели под лавини. Между тях е инж. Ценка Василева, Сашо Радев и др.
На 16 декември се случва смятаната от мнозина за най-голяма трагедия в българския алпинизъм. На склона на връх Орлето, между върховете Малка Мальовица и Мальовица, лавина пада и затрупва шестнадесет души. Единадесет от тях загиват. Това са ''Мария Тутурилова'' (единствената жена сред шестнадесетте), ''Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов'' (най-младият в групата, тогава едва на 17 години). Оцеляват само ''Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов, Георги Стоянов, Спас Малинов''.Трагедията вдъхновява Блага Димитрова да напише сценария за филма „Лавина” (излязъл едва през 1982-ра година). Сценарият става и основа на едноименния йѝ роман от 1971-ва година. Те не следват пряко събитията от Орлето, но предават духа и философията на случващото се в планината.
 
Блага Димитрова е записала в бележник: ,,'''''Обади ми се Ценка по телефона-загинаха 11 души. Мъката ми бе по-страшна, отколкото за всички познати. Ударът бе двоен: аз ги бях изгубила, тъкмо ги бях намерила, а без да ги видя, без да усетя излъчването им. Аз не мога да си спомня нищо за тях. Но и никога не мога да ги забравя, тъкмо защото нищо не помня за тях..Аз гонех някакви много важни неща, а изпуснах хората, които щяха да ми подарят една тайна, може би най-важната<nowiki>''</nowiki>'''''
Ред 62:
 
== '''Спомени на инж. Спас Данаилов ( образът на Деян)''' ==
'',,Появилата се статия във вестник ,, Антени‘‘ от 1 януари 1966г предизвиква остра дискусия между този вестник, вестник ,, Ехо‘‘ и ръководството на БТС. С приятели и алпинисти коментирахме много този случай и грешките, шест на брой, довели до това нещастие. На много от тези разговори блага присъстваше и се интересуваше от нашите коментари. Тези нейни срещи с нас я бяха навели на идеята да направи филм за този случай. Поиска ми литература, ако имам, и аз йѝ предоставих две книги: ,, Тигърът на снеговете‘‘- разказ за шерпа Тенсинг от Непал и за първото изкачване на Еверест в новозеландеца Хилари през 1953г- и ,, Хиндокуш‘‘, на руски.  В края на месец юли 1969г. Блага ми се обади по телефона  с молба да прегледам сценария за филма, който беше написала. За да видя дали има грепки в тях от техническо естество в действията на героите. С изключения на 3-4 дребни несъответствия в алпийската практика, които отстраних, нямаше нищо нередно. Направи ми силно впечатление, че лавината бе само  фон на вътрешните преживявания на героите и тяхната философия и емоции за загиналите и живи алпинисти. Намерих много мои мисли и разсъждения, правени по време на разговорите ни за това нещастие, както и мисли и изказвания на колегите Сашо Радев и Ценка Василева.''
 
Блага написва сценария с название '',, Лавина''‘‘, който е приет от художествения съвет на студията в Бояна, но не е пуснат в производство. Търси се всякакъв чиновнически повод филмът да не се снима.