Македонска федеративна емигрантска организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 25:
[[Файл:MFO Statute.jpg|дясно|мини|250п|Устав на Македонската федеративна организация.]]
 
'''Македонската федеративна организация''' е [[българи|българска]] [[политика|политическа]] [[организация]] на дейци от областта [[Македония (област)|Македония]]. Основно членовете йѝ са бивши [[революция|революционери]] от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Тя е образувана в края на 1920 година със съдействието на правителството на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], като активна роля в нея играят вътрешния министър [[Александър Димитров]] и близкия до него началник на Бюрото за бежанците [[Гьорче Петров]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 158 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
Към МФО се създава четническа организация Вътрешна македонска федеративна революционна организация (ВМФРО), която ще води сражения както със сръбски части, така и с чети на ВМРО.
Ред 35:
 
==Разцепление==
Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната йѝ фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. В [[Тирана]] федералистите Филип Атанасов, [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Ангел Попвасилев]], [[Христо Цветков]] и [[Крум Зографов]] се уговарят с [[Александър Протогеров]], от страна на [[ВМРО|автономистите]], за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна ([[Косовски комитет|косовския албански комитет]] на [[Реджеп Митровица]] и [[Бедри Пеяни]]<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 477.</ref>, с [[Хасан бей Прищина]] и [[Ахмед Зогу]]). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в [[Албания]], за да се разграничават от управляващите среди в [[България]]. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва<ref>Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.</ref>.
 
През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], [[Григор Циклев]], [[Велко Мандарчев]], [[Заре Секулички]] и [[Лазар Тодоров]]. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат [[Филип Атанасов]], [[Никола Юруков]]<ref>Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.</ref> и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров [[Славе Иванов]] и [[Стоян Мишев]]. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от [[Конституционния блок]], и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.<ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.]</ref>
 
Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония, а други преминават на служба към сръбските власти като организацията губи и без това незначителното и влияние сред македонските българи. Впоследствие част от дейците йѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на [[Иван Михайлов]].
 
==Дейност==