Николай Боев: Разлика между версии

На 1 август 1947 г. е назначен като лаборант в Природонаучния музей при БАН (дн. [[Национален природонаучен музей]]), а от 1 юни 1949 г. - като асистент в Зоологическата градина при БАН. От 1 март 1950 г. е назначен за младши научен сътрудник в Зоологическия нститут с музей при БАН (доскоро - [[Институт по зоология]], след преминаването на Зоологическата градина от БАН към Столичната община), но след 31 ноември 1951 г. пак е прехвърлен на работа в зоопарка. През 1963 г. е върнат отново на работа в Зоологическия институт с музей, където работи до 1969 г. Цялата му трудова дейност преминава в учрежденията на [[Българската академия на науките]]. Като лаборант в музея, Николай Боев подрежда разпилените и повредени от бомбардировките колекции от птици, яйца и гнезда и помага на д-р Нено Атанасов за подреждането на колекциите от бозайници, на д-р Буреш - за влечугите и земноводните, а на доц. Пенчо Дренски - за рибите. Оказва съдействие в и набавянето на необходимата научна специализирана литература по зоология за библиотеката на института.

 

 

Дванадесетгодишната му дейност като асистент и научен сътрудник в Софийската зоологическа градина при БАН (дн. [[Софийски зоопарк]]) се изразява в подобряване на съществуващите помещения за животните и разширяване на експозиционната площ с нови постройки, определяне на редовни сезонни дажби за животните, както и на специални дажби за млади животни, бременни женски и др., набавяне на нови експонати от местната фауна, комплектуване на сбирките от живи ескпонати чрез набавяне на нови екземпляри чрез обмен с чуждестранни зоопаркове и зоофирми, ежедневен контрол на състоянието на експонатите от поверения му сектор в зоопарка - птиците, изработване на научно верни текстове с информация за животните, съставяне на пътеводител за зоопарка, научно-изследователска дейност, проучване на специалната литература за изграждането на зоопарковете или отделни сектори и клетки за конкретни видове. Цялата тази дейност, проведена с вещината на компетентен специалист, е от изключително значение за твърде обеднялата на видове и екземпляри след войната зоологическа градина. Н. Боев е консултант и на проектите и съпроектант на зоопарковете в [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Благоевград]], [[Габрово]], [[Варна]] и др., както и на новия Софийски зоопарк, от който досега е реализиран само първият епат. Най-интересните епизоди от "зоопарковия" период в научното поприще на Н. Боев намират отражение в книгата му "И птиците обичат" <ref>Боев, Н. 1967. И птиците обичат. С., Нар. младеж, 1-170.</ref>

Книгата му за полската яребица <ref>Боев, Н., Г. Константинов, 1954. Яребицата, С. Физкултура, 1-84.</ref> е отпечатана в съкратен превод на руски език в списанието "Охота и охотничье хозяйство" - едно от най-известните ловни списания, и на хърватски език в списанието "Lovac". Книгата му "Детско букварче за растения и животни" претърпява 5 издания, а преведената от него и Ат. Георгиев книга "Земя отвъд океана" - 3 издания. Най-значимата от популярните му книги обаче, "Декоративни птици", излиза посмъртно, една година след кончината му. Три години по-късно (1988) е създанено (по негова идея) [[Българско дружество за защита на птиците]]. Дванадесет години по-късно излизат и две основни статии за вълка в България - една от последните теми, по които работи <ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) в България за 100 години (1878-1978). - Historia naturalis bulgarica, 8: 35-49.</ref><ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. – Historia naturalis bulgarica, 8: 51-68.</ref>. За научно-популярните си статии той отбелязва: "... за тях нито водя точен списък, нито имам от всички на разположение, а нерядко някои от тях не носят и моето име, а друго или са неподписани." Според него до 1967 г. броят им надхвърля 350.

 

Като един от най-изявените популяризатори на природонаучни знания, Николай Боев е бил член на редакционните колегии на списанията: "Лов и риболов" (от 1955 г.), "Бодра смяна", "Защита на природата" (от създаването му през 1970 г.), "Наука и техника за младежта" (от 1967 г.), "Турист", "Курорти", "Наша Родина", "Природа и знание", "[[Космос]]", на туристическия вестник "Ехо" и вестниците "Вечерни новини" и "Септемврийче". Той е консултант при Държавната кинематография - Студия за научно-популярни филми и е член и на Висшия ловен съвет при Министерствотона горите и горската промишленост. Автор е и на 10 сценария за научно-популярни филми с природозащитна и зоологична тематика. С научната си дейност и огромните му приноси в областта на популяризацията на защитата на природата Николай Боев е смятан за основоположника на съвременната природозащита в България. За него авторитетното британско орнитологично списание "The Ibis" пише: „[Боев] е бащата на съвременната орнитология и природозащита в България. … Беше привилегия да го познаваш.“. <ref>Roberts, J. L. 1986. Nikolai Kroumov Boev, 1922-1985. - The Ibis, vol. 128(3): 457.</ref> 8 май (рождената дата на Николай Боев) е включен в природозащитния „Календар“ на България.<ref> Аладжем, Св. 1998. Алманах природозащитата в дати и факти. Министерство на околната среда и водите. Американска агенция за международно развитие. София, 1-44.</ref>