Обществен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
м „ѝ“ вместо „й“
Ред 2:
'''Общественият договор''' е предимно [[право|правно]] [[понятие]], превърнато в [[теория на правото]] през [[XVII век|XVII]] - [[XVIII век]]. С идеята, която носи той, се поставя началото на дългия път на модерния конституционализъм към демократичната и правова държава.
 
Най-известни модерни представители на ''теорията за обществения договор'' са '''Томас Хобс''', '''Джон Лок''' и '''Жан-Жак Русо''', независимо от разликите в техните идеи бихме могли да извлечем две общи за всички тях характеристики. Първо, основополагащата идея за '''равенството на човешките същества''', която е свързана с понятието естествено състояние като опозиция на гражданско общество. Същността на това равенство е в равната свобода, която всеки индивид притежава по природа като естествено състояние. Въпреки различните качества, които се приписват на човешките същества в естественото състояние, класиците на обществения договор единодушно твърдят, че всеки притежава равно количество свобода. Второ, политическото тяло, или '''държавата, се основава чрез акт на съгласие''', дадено от индивидите, които ще бъдат неговите бъдещи членове. Следователно съгласието не е просто договор между управляващи и управлявани - то е самият фундамент на управлението. Основната цел на договорната теория през историческото йѝ развитие е да примири влизащите в очевиден конфликт претенции на свободата и закона. Смята се, че изискванията на управлението могат да бъдат обяснени и оправдани, ако са основани върху съгласието на управляваните; че хората доброволно биха се подчинявали на управление, което сами са създали и на което сами са започнали да се подчиняват. Така доктрината за обществения договор поставя под въпрос традиционните европейски форми на легитимно управление с претенцията си, че справедливо може да бъде единствено управлението, чието начало е положено от самите управлявани. И ако приемем идеята за свободата и равенството на индивидите по природа, то ще трябва да признаем, че управлението може да се учреди само чрез някаква форма на договор, резултат от волеизявлението на хората, бъдещи членове на обществото; това е първият и последен източник за легитимиране на властта и доброволното приемане на подчинение от индивидите, за които се предполага, че са свободни и равни по природа.
 
На база [[идея|идеите]] на [[софизъм|софистите]] [[Сократ]] и [[Епикур]], [[Томас Хобс]] (1588-1679) в „''Левиатан''” (1651) приема, че хората съзнателно са приели [[държава]]та като форма на организация на [[общество]]то за осигуряване собствената си безопасност, частна собственост и лични права. Хобс определя държавата (''civitas'') като мнозинство от хора обединени чрез спогодба (договор) в едно лице, за чиито действия носят отговорност те. Отдавайки естественото си право (свободата човек да има право над всичко и да защитава живота и собствеността си с всевъзможни по негово убеждение средства) в полза на държават, те си осигуряват '''мир и обща защита'''. По този начин се отказват от естественото състояние на „''войната на всеки срещу всеки''”.