Робърт Сауди: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 6 години
м
„ѝ“ вместо „й“
Редакция без резюме
м („ѝ“ вместо „й“)
За съжаление, творбите на английския поет не се радват на особена популярност сред българските литературните среди. Много малко критици отделят време върху превеждане на неговата поезия, както и върху критически изследвания, свързани с неговата поетика и индивидуален творчески почерк. Разполагаме с пълен превод на български език на две негови творби - "''Битката при Бленхайм''" (поема в превод на Цветан Стоянов) и ''"Възмездие на епископа"'' (балада в превод на Невена Стефанова).
 
''"Битката при Бленхайм" - "The battle of Blenheim"'' (1798-ма година). Поема, съставена от 66 стиха.Смята се, че тази балада е послужила за образец на рамката на Лермонтовото стихотворение "Бородино"<ref>Предположението е на Симеон Хаджикосев в статията му върху творчеството на Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 371) </ref>. Текстът е изграден на основата теза - антитеза. Войната е видяна като проекция на героизма, на непреходното, на славата (нейното зловещо наследство - черепът, става причина за възраждането на спомена за славната битка и за неумиращото достойнство. В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана. Това се превръща в алегорично възхваляване на нещо, от което изходът е единствено загуба, чийто символ е черепът, останал като завещание за поколенията. Типично романтическата фигура на детето е носителят на пацифисткото, на проглеждането, на осъзнаването. Старецът е прославата на битката, но той е невиждащ ("''почиваше с притворени очи''"). Самият той не обяснява в какво се изразява това "величие", но референтът в последните стихове на строфата утвърждава позицията му - "''било е тук велик и славен бой''". Излишеството на войната е в самото йѝ съществуване. В текста е отхвърлено достойнството, което някои виждат в нея. Тук тя пречупена през детския поглед, който е успял да прозре истината. В поемата присъстват елементи на "гробищната поезия" - мотивът за смъртта и тленното - "''...покрили трупове цялата земя и се разлагали от топлината...''". Издигането в култ на отминалите славни времена е романтическа ретроспекция, но тук тя е отхвърлена. На нейно място се появява утопията на въображението на децата - въображение като илюстриране на друга реалност, която не трябва да съществува "миналото зло".
 
''"Възмездие на епископа"''<ref>В статия си за Робърт Сауди Симеон Хаджикосев предлага алтернативен превод на заглавието - "Възмездие над епископа" (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 370)</ref> -''"God's Judgment on a Wicked Bishop"''. Баладата съхранява традицията на средновековния английски лирически текст - основна черта на романтическата поетика е възкресяване на средновековното. Състои се от 19 строфи - 16 четиристишни, 2 петстишни и 1 шестстишна, общо съставящи 80 стиха. Има съмнения, че е преработка на популярна фолклорна творба. Началото на текста въвежда в романтическата обстановка на мрачната действителност - "''Лято и есен преминаха в дъжд...''" Отново е разгърнат мотив от "гробищната поезия" - връщането на ренесансовото тленна и телесно, разграждането на плътта. Природните описания са натоварени с функцията на изгниващото, загиващото - "''всичко мухляса - и жито, и ръж''". Типично романтическото е представено през призмата на завръщането към готическите образи и пространства - "''...после прибра се във своите палати...''", "''страшни халки, хладен каменен под''", "''тежка ключалка, надвиснал чер свод''". Природните описания и външните човешки белези, граничещи с крайното, гротескното и деформираното, съпътстват целия текст - "''бледи и немощни''", "''кожа и кости''". Готическият персонаж на злодея, навлязъл в романтическата литература, е образът на епископ Хатън - възмездието постига епископа заради неговото прегрешение спрямо хората - през гладната година той допуска бедняците в своите богати хамбари, а след това ги подпалва. Грозната сцена на смъртта му е видяна като наказание (и в други романтически творби злодеят е обречен да умре - Клод Фроло от "[[Парижката Света Богородица]]"). Образът на "езерното" в баладата е описанието на движението на реката -"''Бият вълните скалата корава,/ Кулата там сред вода се възправя''". Приближаването на опасността е видяно като природно бедствие - "''сякаш градушка от мишки вали''". Престъплението на епископа е осъдено още по-остро от поета заради длъжностната му характеристика. Може би по някакъв начин Сауди цели да осмее духовенството на съвремието си. Финалът на творбата отново пресъздава мотива за човешката телесна смърт и гротескния йѝ изглед - "''В камъка нокти и зъби наострят, жадно се впиват в самите му кости/ късче по късче гризат му месата''" - наказанието се осъществява чрез природата.
 
''"Родерик, последният гот"- "Roderick, the last of the Goths"'' (1814-та година) -героическа поема, издадена в два тома, смятана от Робърт Сауди за негов шедьовър. Поемата няма превод на български език. Сюжетът се развива около събития, свързани с испанската [[Реконкиста]], а в образа на главния герой (последния гот) са заложени черти на легендарния испански национален герой Родриго Диас де Бивар - Сид.
43 645

редакции