Розовец: Разлика между версии

Братя Шкорпил пишат по този повод:

 

 

Относно цената па пръстена братя Шкорпил очевидно са допуснали неточност. Вероятно става дума не за .левове, а за франкове. Левът по онова време не е съ-ществувал като парична единица, пък и в Париж едва ли биха го оценили в друга валута, освен във френска.

Данните за изброените предмети, намерени при разкопаването на Южната могила, се съдържат в една дописка от Η. М. Шишеджиев, поместена във в-к „Ма-рица“10, а също така и в споменатата книга на братя Шкорпил „Могили“.

 

 

Едновременно с разкопаването на Южната могила; били предприети наново разкопки и на Северната могила. Тук били намерени две листа от златен венец и една малка глинена стомничка.

Осем сребърни кръга с диаметър около 8 сантиметра. Средната част на кръговете е доста издута. Отдолу, по средата, кръговете са снабдени с плоски халки.

 

 

Както вече бе споменато, тези предмети фигурират и в списъка на предметите, намерени от барон Людинг- хаузен Волф в Южната могила при Розовец. По такъв начин те потвърждават заключението, че намере-ният заедно с тях сребърен ритон е също от Розовец.

Люба Огненова счита, че продълговатата сребърна пластинка и сребърните пластинки-кръгове са служили като украшение, апликирани върху кожен щит, който тя нарича „беотийски“. Щитът според нея е принадлежал на тракийски вожд.

 

 

В инвентара е отбелязано, че произходът на каничката не е известен. Като се има предвид обаче, че тя е постъпила в Народната библиотека заедно със сребърния ритон и с другите описани по-горе предмети и че има същата патипа, то съвсем сигурно е, че и тази капнчка произхожда от Южната могила и е идентична с един от сребърните предмети, които са билн намерени там.

Някъде около средата на шейсетте години иа миналия век една вечер хаджи Пенчо бил с някои свои съмишленици в собствената си кръчма. Според неговия племенник проф. Иван Кацаров, по чийто разказ предаваме тогавашните събития, хаджи Пенчо и неговите приятели пеели бунтовни песни. По едно време при хаджията дошъл един розовчанин и му обадил, че вън пред кръчмата го чакал някакъв човек. Хаджията оставил приятелите си, излязъл навън и получил силен удар. Нападателите го били, докато хаджията изгубил съзнание, без да може да разбере кои са побойниците. Дни и седмици домашните на хаджи Пенчо го лекували, налагали го с пресни овчи кожи, но здравето му не се подобрявало. След около месец хаджията се качил на коня сп и тръгнал за Казанлък, да търси помощ от тамошен лекар. Тръгнал и повече не се върнал.

 

 

Една пролет преди няколко години младият туриец се бил качил на една липа, близо до пътеката, която слиза от билото на Средна гора и води от Розовец за Турия. Както си белел кори от липата за ритлите, ту- риецът видял да се задава по пътеката конник. Изведнъж от гъсталака изскочили двама души, гръмнали връз конника, той паднал от коня, а те, като дотичали до него, го доубили. След това го засурнали към близкия дол, напалили голям огън, за да изгорят трупа на убития. В това време обаче ливнал пороен дъжд, който загасил огъня. Тогава двамата нападатели изкопали набързо една дупка и заровили в нея обгорелия труп.

Непознатият от Турия обещал на баба Хаджийка да я заведе точно на мястото, където бил заровен убитият, .за когото нямало съмнение, че е хаджи Пенчо от Ро-зовец.

 

 

Хаджийка показва черепа на изчезналия си мъж, един от аргатите на чорбаджи Деню се нахвърля върху нея и иска да го измъкне от ръцете й. Чорбаджи Дешо, който също е сред навалицата, се развиква, че това не са костите на хаджи Пенчо и в качеството си на мухтар забранява да бъдат погребани в селското гробище. Тогава баба Хаджийка отнася костите иа убития си мъж в Калоферския девически манастир и ги погребва: там.

— Кого ще колиш бе, човечи божи?

 

 

Левски едва успял да склони свещеник Никола Ганчов да пощади своята попадия.