Димитър Ризов: Разлика между версии

Ризов е роден 1862 година<ref>1860 година според [[Борис Николов]]</ref> в [[Битоля]], [[Македония (област)|Македония]].<ref name="ЕПК2 203"/><ref name="Николов 144">{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last=Николов |first=Борис Й |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= Издателство „Звезди“ |location=София |isbn=954-9514-28-5 |pages=144 |url= |accessdate=}}</ref> Първоначално учи в родния си град, а след това - в [[Пловдив]]. В [[1881]] година отваря книжарница в Битоля, а в 1882 - 1883 година по-късно е [[Българска екзархия|екзархийски]] училищен инспектор на българските училища в Македония.<ref name="ЕПК2 203"/> В 1883 година заедно с [[Насте Стоянов]] подпомага откриването на българската книжарница на [[Коне Самарджиев]] в Солун. Ризов редактира „Македонский календар - Св. Кирил и Методий", като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като [[Иван Вазов]], [[Петко Славейков]], [[Марин Дринов]], [[Трайко Китанчев]], [[Константин Мишайков]], [[Андрей Ляпчев]], [[Константин Величков]] и ги праща за отпечатване в Солун.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?37{{cite book |title= Македония. История и политическа съдба., том I, МНИ,|last= София,|first= |authorlink= |coauthors= |year=1994, стр.|publisher= Македонски научен институт |location=София |isbn= |pages=295 - 296.] |url= |accessdate=}}</ref>

През [[1884]] година се установява в Княжеството и се включва в политическия живот на [[България]],като редактор е на вестника на [[Либерална партия|Либералната партия]] „[[Търновска конституция (вестник)|„ТърновскаТърновска конституция“конституция]]“.<ref name="ЕПК2 203"/> Ризов е част от вълната емигранти в [[Източна Румелия|източнорумелийската]] столица [[Пловдив]], където активно участва в дейността на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] и в подготовката и извършването на [[Съединение на България|Съединението]] на областта с [[Княжество България]].<ref name="InB">Антонова Ил., Маринкова В., Митев Пл., Антонов Ал., ''История на България - Енциклопедия А-Я'', София, 2001, ISBN 954-18-0227-3, стр. 319-320</ref> От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.<ref name="InB" /> Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886-87).<ref name="InB" /> Обиден от отказаната му държавна служба (секретар на депутацията за избор на княз), през януари и февруари 1887 г. се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван в Черната джамия. По-късно през [[1887]] година продължава образованието си в [[Лиежки университет|Лиежкия университет]] в [[Белгия]], като стипендиант на [[Евлоги Георгиев]].

През 1895 година Димитър Ризов е избран за член на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] на [[Втори македонски конгрес|Втория редовен конгрес]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 144-145.</ref> През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Трънското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>