Света Параскева (София): Разлика между версии

Тази творба е необичайна за църковното строителство. Наосът е кръгла зала с над 20 м диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка (конструктор инж. Цонев). Торньов е разрешил задачата, която го вълнува още от 1910 г.: конфликта на двете тела - наосът с купол и камбанарията - вече го няма! Обемът на кръглия наос на "Св. Параскева" се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Проблемът за мястото на камбаните е решен гениално - разположени са в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.

 

 

Впечатляващият със своето благолепие и размери храм „Св. Мчца Параскева” е построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на ЦУМ. Новата църква е предназначена да поеме големият брой преселници, които пристигали в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът й, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, Тодор Плочев и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.