Разлика между версии на „Софрата“

м
„ ѝ “ вместо „ й “
м (област с малка буква)
м („ ѝ “ вместо „ й “)
Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на [[Вълчан войвода]]", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена и е било посветено на Слънце-бога, като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.
 
През първите векове на I хил.пр.Хр., по време на Желязната епоха, скалната тераса е трансформирана в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния йѝ център е изсечен в скалата олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.
 
В подножието на пирамидата, върху източната йѝ страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, което навежда на предположението, че жертвеното животно на това светилище е бил конят. Възможно е жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на Слънце-бога. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.)<ref>Скални и мегалитни паметници - проблеми и пътища за тяхното разрешение. (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3</ref>
 
В непосредствена близост до пирамидалния олтар, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор - т.нар. "софра". По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. В легендата за "Софратата на Вълчан войвода" по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование "Софра".
43 645

редакции