Сонет: Разлика между версии

''Очите йѝ на са звезди, не може''

Пак в услуга на платоническия рефлекс работят и други общи места в представянето на любимата. Нравствеността ѝ е толкова съвършена, че придава допълнителен блясък на красотата ѝ. Тя задължително отблъсква поривите на влюбения в нея мъж или поне непреклонно му се изплъзва. Достойнствата йѝ са така изключителни, че дори след смъртта си тя продължава да оказва влияние върху поета. Ето защо ранната смърт на любимата се превръща в почти задължително условие на сюжета. Като обект но принципно непостижима любов, макар и описана често с детайли на физическата ѝ конкретност, което е особено характерно за поетическото битие на Лаура, Дамата се превръща в символ и образът и надмогва границите на биографичната конкретност. Това предпоставя назоваването на любимата с имена, които са откровено символични.