Торпеден катер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „ ѝ “ вместо „ й “ |
|||
Ред 40:
Опитът показва, че да се улучи движещ се кораб от 10 или 20 кабелта е изключително трудно. За да се повиши вероятността за попадение, обикновено от катера се изстрелват две торпеда в залп. Торпедата са така настроени, че се движат с няколко градуса разклонение. Противниковият кораб, естествено, предприема мерки за да затрудни торпедната стрелба със своето движение – маневрира с курса си и понякога се насочва към торпедния катер, за да изложи на торпедата тясната си напречна площ, вместо широкия борд отстрани.
В началния период торпедната атака се провежда самостоятелно от катера, а по-късно група катери атакуват целта последователно, но всеки от тях стреля самостоятелно. Такава е атаката на българските торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие”(4). Торпедоносците са построени в килватер и командирът на отряда с първия торпедоносец води групата, открива целта и се насочва към подходяща позиция за стрелба. Само последният торпедоносец „Дръзки” успява да улучи крайцера. Но дори и едното попадение отваря такава дупка в корпуса му, че „Хамидие” остава на ремонт чак до края на войната...
По време на Втората световна война се разработва нова тактика на съвместна торпедна атака от няколко катера, в която всеки един от тях получава отделна позиция, т.е. катерите нападат целта от различни страни и трябва да стрелят едновременно (фиг.4). Такава атака се изпълнява трудно, но е ефективна. Корабът-цел не печели нищо от маневриране с курса си – все някое торпедо ще го улучи; освен това, артилерията му разпилява своя огън по няколко катера и резултатите от стрелбата
==Престиж==
| |||