Разлика между версии на „Чарлз Уитстън“

м
„ ѝ “ вместо „ й “
м (Премахване на Категория:Британски инженери; Добавяне на Категория:Английски инженери, ползвайки HotCat)
м („ ѝ “ вместо „ й “)
При втората си среща Кук казал на Уитстоун за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснил своя метод. Уитстоун отбелязал че методът на Кук няма да действа и предложил свой експериментален телеграф. Кук предложил да създадат съдружие, но Уитстоун първоначално не бил склонен да се съгласи. Той бил добре известен в научните среди и смятал да отпечата своите резултати без да търси печалба от тях. Кук от своя страна декларирал че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се съгласили да обединят усилията си, Уитстоун участвал с научния си талант, а Кук с административните си умения. Споразумението било подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент бил издаден за изобретение на телеграф с пет игли.<ref>{{cite book | author = Beauchamp, Ken | title = History of Telegraphy | year = 2001 | publisher = Institution of Electrical Engineers | location = | pages = 34&ndash;40 | url = http://books.google.com.au/books?id=ni7lDl3k5LwC&pg=PA30&dq=cooke+wheatstone#PPA34,M1}}</ref> Звуковият сигнал работел с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваряла веригата и спирала работата на часовниковия механизъм.
 
Петигленият телеграф на Уитстоун е подобен на тази на Шилинг и се основава на принципа на Ампер. Токът се изпраща по линията от батерия, която се включва и изключва с ключ. На другият йѝ край токът преминава през тел намотана около магнитна игла, която може свободно да се отклонява от своя център. В зависимост от това кой полюс на батерията е включен с помощта на ключа токът отклонява иглата в едната или другата посока. Устройството има пет отделни вериги, които задействат пет различни игли.
 
[[File:Charles Wheatstone later years.jpg|thumb|left|Уитстоун в зряла възраст]]
43 088

редакции