Чиклит: Разлика между версии

За първи път терминът се появява още през 1988 г. като университетски жаргон за предмет "Женски традиции в литературата." <ref>Don M. Betterton, ''Alma mater : unusual stories and little-known facts from America's college campuses'', Peterson's Guides, Princeton, N.J. (1988); [http://books.google.com/books?id=s_C7AAAAIAAJ&q=%22chick+lit%22&dq=%22chick+lit%22&lr=&as_drrb_is=b&as_minm_is=0&as_miny_is=&as_maxm_is=0&as_maxy_is=1994&as_brr=0&as_pt=ALLTYPES&pgis=1 p. 113] ISBN 087866579X : 9780878665792</ref> През 1995, [[Крис Маза]] и Джефри Дешел използват термина като иронично заглавие за редактираната от тях [[антология]] ''Чиклит: Постфеминистична художествена проза''. Жанрът е определен като [[пост феминистичен]] и [[втора вълна на феминизма]], която отива отвъд възприемането на жената като жертва и включва множество преживявания като [[любов]] и [[ухажване]]. Произведения като ''[[Дневникът на Бриджит Джоунс]]'' на [[Хелън Фийлдинг]] и ''[[Сексът и градът]]'' на [[Кандис Бушнел]] са примери за творби, спомогнали за съвременното значение на термина. Успехът на ''Бриджит Джоунс'' и ''Сексът и градът'' като книга превръщат чиклита във водеща тенденция в литературата. ''Лов и риболов за дами'' на [[Мелиса Банк]] <ref>[http://web.archive.org/web/20000821070300/http://www.salon.com/books/int/1999/06/15/bank_interview/ Melissa Bank's Salon Interview]</ref> се смята за един от първите романи-чиклит (което всъщност е сборник разкази), въпреки че терминът "чиклит" е бил често употребяван по времето на публикуването йѝ (1999 г.).