'''Цибрица''' (''Cibrica; Tsibritsa; Tzibritza''; на [[латински]]: Ciabrus) е [[река]] в Северозападна [[България]], [[област Монтана]] — —– общини [[община Монтана|Монтана]], [[община Якимово|Якимово]] и [[община Вълчедръм|Вълчедръм]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината ѝ е 87,5 кмkm, която ѝ отрежда 35-то място сред реките на България.
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Цибрица извира северно от [[Костин връх]] (871 мm) в [[Широка планина (планина)|Широка планина]], част от [[Предбалкан]]а на 818 мm н.в. под името Селска бара. При село [[Клисурица]] получава отдясно водите на река Клисурица и се насочва на изток вече под името Цибрица. След село [[Дългоделци]] завива на североизток и тече в широка асиметрична долина с по-стръмни десни брегове. Влива се отдясно в река [[Дунав]] на 716-ти кмkm, на 27 мm н.в., на 700 мm източно от село [[Долни Цибър]].
=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборният басейн на река Цибрица е 933,6 кмkm<sup>2</sup>, като граничи само с други два водосборни басейна —– на северозапад река [[Лом (река)|Лом]] и на югоизток и юг —– с водосборният басейн на река [[Огоста]].
Основни притоци: леви —– [[Цибър]], Турловица, [[Душилница]] (Барата); десни —– Клисурица, Винишка бара, Селска река.
=== Хидрографски показатели ===
Средният многогодишен отток в устието на реката е 2,00 m<sup>3</sup>/s, с ярко изразен максимум през пролетта —– април-юни.
== Селища ==
По течението на реката са разположени 11 населени места —– 1 град и 10 села:
* [[Община Монтана]] —– селата [[Смоляновци]], [[Клисурица]] и [[Безденица]];
* [[Община Якимово]] —– селата [[Долно Церовене]], [[Дългоделци]] и [[Якимово]];
* [[Община Вълчедръм]] —– село [[Черни връх (Област Монтана)|Черни връх]], град [[Вълчедръм]], селата [[Разград (село)|Разград]], [[Златия (Област Монтана)|Златия]] и [[Игнатово]].
== Стопанско значение ==
Фауна
От 23 до 30 юни 1984 тогавашното Българско природоизпитателно дружество по инициатива на дългогодишния му председател Илия Яков, провежда първата изследователска експедиция ("Цибрица„Цибрица' 84"), по време на която участниците изследват животинския свят по цялото протежение (88 km) на реката от изворите ѝ при с. Смоляновци до нейното устие при с. Долни Цибър. Установени са 64 вида птици, 10 вида земноводни и влечуги, 10 вида бозайници (освен прилепите) и др. <ref>Боев, З. 1984. "Цибрица - 84". - Природа и знание, 9: 34.</ref><ref>Боев, З. 1985. Птиците от долината на река Цибрица. - Природа и знание, 7: 28-29. </ref>.
В басейна на реката има изградени няколко десетки микроязовира ("Клисурица„Клисурица", "Слатина„Слатина", "Козоровец„Козоровец", "Сврача„Сврача бара", "Гръгоровото„Гръгоровото", "Яза„Яза", "Вълков„Вълков връх", "Ковачица„Ковачица", "Липница„Липница" и др.), които се използват основно за напояване, риболов и отдих.
От село [[Долно Церовене]] до село [[Долни Цибър]], на протежение от 37,2 кмkm покрай левия бряг на реката преминава третокласен път № 818 от Държавната пътна мрежа.
През древността на реката се намирал ''Циабрус'' или ''Цибрус'' (''Ciabrus''), град на [[траки]]йското племе [[трибали]].
|